Опасно за живота

— Е, милички — ужасяващо се усмихваше Митяй, — мислехте, че като съм психо, всичко може да правите с мен, а? Грешка… Преди да стана психо, аз съм воювал в Афганистан. И с такива като вас се справям само с лявата ръка.

— Митяй — жалостно захленчи Андрюха, кефът на когото мигом се изпари. — Те нещо говореха, че насам идвал някой с Доктора… Давай да драпаме!

— Вярно, млади ми приятелю — високопарно каза Митяй и взе нож от масата. — Наистина няма време за лекции.

И той заби ножа с рязко движение под сърцето на Сивака. Плисна кръв, Сивака потрепери и замря. На Андрей му призля. Без да обръща внимание на спазмите му, Митяй обърса ножа в покривката и го подаде на младежа.

— А женската — ти! — заповяда Митяй.

— Аз… не мога — заекна Андрюха, като се гърчеше от спазмите.

Митяй го изправи като кукла и пъхна ножа в ръката му.

— Давай, че няма време…

— Тя има деца, Митяй! — заплака Андрюха.

— По-рано е трябвало да мисли за децата си — отвърна Митяй, като го гледаше с ужасяващите си очи. Той допря до слепоочието на Андрей пистолета, който допреди малко беше в ръцете на Женя, и процеди: — Още две секунди и стрелям.

Плачейки на глас, Андрей допря ножа до гърдите на жената. Тя се задърпа, замуча.

— Бий! — заповяда Митяй и Андрей ръгна ножа в мятащото се на пода тяло. Ударът не беше силен и жената се замята и застена още по-силно.

— Защо мъчиш човека? — укорително каза Митяй и заби ножа, стърчащ от гърдите на Женя, до самата дръжка.

После Андрюха като в мъгла гледаше тършуващия из жилището Митяй. Той прибираше някакви пари, които беше открил, нещо от битовата техника. На Андрей му се струваше, че това продължава безкрайно дълго, и искаше само едно — да се изключи. Преди да се измъкнат, Митяй пъхна в джоба си пистолета ТТ, с който само преди няколко минути го заплашваше вече мъртвата Женя.

Когато най-после излязоха от входа, падналият мрак бе прорязан от ярките фарове на влизаща в обширния вътрешен двор кола.

— Разделяме се — подхвърли Митяй и веднага сви зад ъгъла на блока.

Андрюха ужасено се притисна към стената, без да успее да реагира на ситуацията с бързината на Митяй.

Движейки се покрай блока, той отвори с гръб незаключената врата на съседния вход и се вмъкна вътре полуприпаднал. През тясната цепка на вратата се виждаше как от спрялото пред входа БМВ излязоха някакви хора. Двама от тях влачеха под мишниците трети. На светлината от фаровете, Андрюха видя обезобразеното от побой лице на Доктора и тихо се свлече на пода.