Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 84
Перейти на страницу:

Майорът се тръшна на канапето и заизважда разни брошури от чантата си. Варадин се настани предпазливо срещу него. След малко се появи и Таня Вандова с поднос с кафе.

През първите десет минути майорът несвързано бърбореше за своята организация, като изброяваше патетично имената на разни знаменитости, които фигурираха в списъка на настоятелите. - Като натрупа достатъчно титли и гербове, за да стъпи върху тях, той погледна отвисоко посланика и го попита защо българите по принцип са толкова неотзивчиви към хуманитарната помощ.

- Какво имате предвид? - повдигна вежди Варадин.

- Какво имам предвид?! - саркастично повтори майорът. - Ами ние се трепем тук, събираме разни полезни вещи, но на кого му пука!

Варадин тактично замълча.

- Имам информация, че по-голямата част от тази безкористна помощ отлежава в складовете на посолството. Така ли е? - рязко попита бившият военен.

- Нямам представа - повдигна рамене посланикът. - Аз съм тук само от седмица.

- Казва ни се, представяте ли си, че ние сами трябвало да се погрижим за транспорта! Сякаш нещата, които изпращаме, не си струват разходите за пътя - възмущаваше се майор Улав. — Смятам, че по този начин вие обиждате цялата благотворителна общност. Една цивилизована страна не постъпва по този начин. Помислете за имиджа си!

- Новият имидж, това ще бъде първата ми грижа! - увери го посланикът, докато се бореше с първите признаци на мигрената.

- И добре ще сторите! - възкликна майорът. - Не бих искал моите седемдесет и седем кашона да мухлясват в някой склад.

Варадин реши, че ще направи добро впечатление, ако покаже известна съпричастност към темата, и любезно се заинтересува:

- А какво има в кашоните?

Груба непредпазливост. Майорът трепна като ужилен:

- Питате какво има вътре! Какво има в моите кашони! Oh, my Lord! - вдигна ръце той и ги отпусна безсилно. - Oh, Jesus! - повтори той със същото движение, изразяващо дълбока покруса пред наглостта и безочието на аборигена. - На митничари ли ще си играем? Или подозирате, че ще ви изпратим разни боклуци, а?!?

- Не съм казал подобно нещо! - уплашено възрази Варадин.

Мигрената вече вършееше из мозъчните му клетки.

- Но вашето гнусливо любопитство издава точно това, нали! - сряза го майор Улав. - Все едно, аз не се срамувам от съдържанието на моите кашони! Вътре ще намерите само прости и здрави неща, които са служили дълго и честно на моите compatriots и ще служат също толкова дълго и честно на вашите изпаднали denizens![12]

- Не се съмнявам! - побърза да се съгласи Варадин.

- Докажете го! - възкликна майорът. - Тези кашони трябва да достигнат предназначението си час по- скоро.

- Лично ще се ангажирам!

- Чудесно! Защото после ще ви изпратя още сто кашона - тържествуващо заяви майорът - подлоги!

- Какво?! - бързо премигна посланикът.

- Приютът Сейнт Куентин в Северен Хемпшиър беше закрит неотдавна - поде радостно майор Улав, - разпродават всичко, а подлогите даряват на нас. Ние пък ще ги дарим на вас. Ако заслужавате, of course! - закани се той шеговито с пръст.

- Наистина, не знам как да ви благодаря - измънка Варадин.

- Благодарността и благотворителността са две лица на една монета - мъдро заключи майорът и рязко стана. - За съжаление не мога да остана нито секунда повече. Лейди МакБигботъм ме очаква. Експедираме десет тона зимни дрехи за Бомбай.

Той разтърси ръката на замаяния посланик и излезе с твърда решителна походка, сякаш маршируваше по опънат конец.

Варадин потъна обратно в креслото; отпусна глава на облегалката и затвори очи.

- 95 - произнесе тихо той.

Но не изпита никакво облекчение. Черепът му болезнено пулсираше, гумен и мек като забравен на слънцето плондер. Беше едва пладне. Предстоеше му обяд във Френското посолство, който се очертаваше да бъде твърде формален и студен поради всеизвестната неприязън на французите към всеки, който не говори езика им. Следобед го очакваше поредица от срещи с чиновници във Форин офис. Вечерта трябваше да бъде на прием в хотел „Карлтън“ по повод на нещо, което мозъкът му категорично отказваше да запамети. Улови се натрапчиво да мисли за студентката, която почистваше кабинета му. Очевидно нямаше проблем да я из- чука. Въпросът беше, какво щеше да му струва?

вернуться

12

Обитатели.

1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)