Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 84
Перейти на страницу:

- Аха, заварено положение - повтори той с отвращение и рязко добави: - Но не могат да останат повече тук..

- Разбира се - съгласи се тя. - Особено тези, дето не си плащат наема. Като Бобеви например…

- Защо не сте ги изгонили досега?!

- Защото водят дело — търпеливо поясни тя. - Рашо Бобев, бившето търговско аташе, съди министерството. Твърди, че е уволнен неправомерно.

- И какво от това? Да си ходи в София да се съди, колкото ще! - избухна Варадин.

- Не иска да си ходи. Чакал изхода от делото. Надява се да го възстановят.

- Ще го възстановят те - сви устни Варадин. - Добре си е направил сметката. Тия дела се точат е години. Изхвърлете го!

Бианка Стругарева не каза нищо.

- Какво има? Няма ли полиция в тази страна?

- Ще се раздуха работата и пак ще се изложим - предпазливо отбеляза тя.

- Дааа, вярно. Не е добра идея - въздъхна той, масажирайки замислено основата на носа си. С какви глупости беше принуден да се занимава! Обзе го гняв: — Тогава измислете нещо друго — пискливо изрече той. — Изключете му тока. Спрете му водата. Искам да се разкара!

- Ще кажа на домакина — равнодушно кимна тя.

- Действайте!

Точно така, един по един; щеше да ги вади от кацата е меда като малки гадни насекоми - с пинцета. Тази красива визия го накара да скръцне със зъби от кеф. Сипа си чаша вода и пусна вътре шумяща таблетка, която тутакси оцвети течността в отровно жълто. Погълна я и слабо се уригна.

В този момент един от телефоните на бюрото му започна яростно да звъни.

- Альо, ти ли си? - прозвуча капризен женски глас.

- Аз съм - рече той без капчица ентусиазъм. - Радвам се да те чуя.

- Не се радвай толкова! - сряза го тя. - Мислех, че мога да разчитам на теб.

- Естествено, че можеш!

- Не мога, там е работата - прекъсна го тя. - Защо криеш от мен?

- Какво крия? - адреналинът му рязко скочи.

- Не ме прави на луда! Всичко зная - извика тя и добави съкрушено: - Получен е отказ!

- Боже, ти затова ли се косиш?! - възкликна той. - Изобщо не бери грижа, ситуацията е под контрол.

- Не се притеснявам, бясна съм! Оня плужек, Кишев, ме мотае вече половин година! - избухна тя. - Трябва да го накажеш!

- Ще го накажа, я! - побърза да се съгласи той. - Хубавичко ще го накажа.

- Дано вече не е прекалено късно. Кой знае какви ги е надробил - въздъхна тя. - Може би нарочно е нарушавал етикета, за да я дразни; да я отврати завинаги от нас. Саботьор! И ти го прикриваш!

- Не го прикривам! - енергично възрази той.

- Не искам да се мярка пред очите ми, като дойда пак, чуваш ли!

- И без това му изтича мандатът - утеши я той, - няма да види следващ.

- Така му се пада - измърмори тя. - А какво ще правим ние при това положение?

- Мисля да ангажирам специална агенция за тази цел - поверително рече той.

В слушалката отекна подозрително пращене. Хрумна му, че може би ги подслушват. Не разискваха нещо особено секретно, но въпреки това се почувства като глупак.

- Каква агенция? - попита тя.

- Пъблик рилейшънс[11].

- Оооо! - в гласа й трепна боязън, сякаш ставаше дума за някакъв изключително сложен домакински уред.

- Утре имам среща с директора. Изглеждат печени, но засега не мога да ти кажа повече - добави предпазливо Варадин.

Мисълта за подслушването не му даваше мира.

- Кога ще я докарат? - попита безцеремонно тя.

- Абе това да не ти е теле! - гневът му изби през всички предпазни клапани.

- Не ме интересува! — извика тя. — До два месеца да е на линия! Дължиш ми го, по дяволите!

- Ще направя, каквото мога - изпъшка той, полузадушен от злоба.

- Ще бъде по-добре за всички ни!

Връзката прекъсна.

- 94! – извика патетично той.

Няколко секунди остана съвършено неподвижен. Вътрешният телефон звънна няколко пъти, но Варадин не реагира. На вратата се почука и Таня Вандова подаде глава.

- Майор Улав чака да го приемете - извести притеснено тя.

- 48 - каза безизразно той. - Да влезе.

Дългата фигура на майора изникна над дребничката секретарка.

- Seventy seven! - изкрещя майор Улав, нахлувайки в стаята като хала с протегната напред десница.

- Какво? - сепна се Варадин.

- Nice to meet you! - майорът силно стисна ръката му: - Нямам време за губене. Приготвил съм ви 77 кашона с хуманитарна помощ, които трябва незабавно да заминат за България. Там хората измират! - патетично заключи той.

Варадин го разгледа с известна боязън. Майор Улав беше пенсиониран колониален офицер, който излъчваше неизтощимо желание да напляска някой непослушен абориген. Беше кокалест, дълъг старчок, доста над шейсетте, с гладък гол череп и сив четинест мустак. Носеше тъмносин костюм без вратовръзка и лъснати до блясък чепици — сякаш не му се налагаше да ходи пеша по улиците, а се придвижваше от кабинет в кабинет като привидение. На врата му висеше карта на благотворителната организация, която представляваше.

вернуться

11

Връзки с обществеността.

1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)