Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 84
Перейти на страницу:

Варадин премигна учудено.

- Мистър Карвър сподели, че вашата агенция разполага с контакти на най-високо равнище - продължи колебливо той. - Няма да скрия, че това силно ме заинтригува. Виждате ли, моите контакти са предимно официални, което налага редица ограничения… Разбирате, нали?

- О, да… - закима Зиблинг.

- Възможността за един по-неформален стил на общуване винаги ме е привличала - допълни посланикът. - Понякога тези връзки може да се окажат много по-плодотворни от официалните…

- Така си е - съгласи се Зиблинг и попита лукаво: - А в каква сфера по-точно са вашите интереси?

- Моля?

- Нашите контакти са твърде широки - подхвана Зиблинг. - Затова са групирани в различни категории. Например звездите от шоубизнеса: Спайс Гърлз, Елтън Джон, Бой Джордж, Мистър Бийн, Бени Хил.

- Чакайте! - прекъсна го Варадин: - Бени Хил не е ли умрял?

Зиблинг го изгледа стъписано, сякаш искаше да каже: „И какво от това?“.

- Извинете… - сконфузи се Варадин.

- Аристократите, разбира се, са в друга обширна категория - продължи Зиблинг, - както и политиците: лейди Тачър, Торби. Имаме също така някои много ефектни контакти по католическа линия.

- Във връзка сте с лейди Тачър? - попита Варадин, тръпнещ от респект.

- Постоянно! - възкликна Зиблинг. - Знаете ли, тя е изключително търсена жена. Такъв стил, такава желязна ръка!

- Не се и съмнявам.

- Графикът й е запълнен до дупка - бързо продължи той. - Естествено, винаги може да се намери пролука, но все пак предимство имат постоянните ангажименти.

- Предполагам, че това не е евтино? - Варадин примижа, изплашен от собствената си дързост.

- Добрите инвестиции никога не са евтини! - поклати глава Зиблинг. — Какво да си кривим душата: тези неща остават за цял живот!

- Така е - кимна свенливо Варадин. - И все пак, колко?

- Драги мой, та това не са ви марули в супермаркета! - скара му се закачливо Зиблинг. - Зависи преди всичко от характера на ангажимента. Както и от продължителността му: час, два, цяла вечер. Личността на клиента също не е без значение. Изобщо, всяка оферта е индивидуална.

- Разбирам - кимна посланикът.

- Вижте, ние не искаме да печелим от хаотични, мимолетни връзки! - поде вдъхновено Зиблинг. — Кога- то изграждаме даден контакт, винаги се стараем да гледаме в перспектива. Затова връзките, установени с наша помощ, обикновено са стабилни и траят дълго. Понякога с години.

- Впечатляващо — прошепна Варадин.

- И така, лейди Тачър?

- Всъщност не - рече посланикът. - Става дума за двореца.

- Аха, значи дворецът… - кимна Зиблинг. - Какво пък, ние често работим с тях.

- Организираме благотворителен концерт — поде скромно Варадин, — и бихме желали Нейно величество да ни удостои с присъствието си.

- Нейно величество? - повдигна вежди Зиблинг.

- Именно!

- Интересен избор — той сплете замислено пръстите на ръцете си, - дързък. Може да се уреди, разбира се, не че не може… Обаче този концерт малко ме смущава. Какво по-точно имате предвид?

- Ами благотворителен концерт, нали разбирате - обърка се посланикът. - В полза на българските сираци.

- Сираци? - разтревожи се Зиблинг. - Имате предвид малолетни…

- Ммм, да - кимна посланикът, видимо затруднен, - предполагам, някъде до 18 години…

- Не мога да им позволя да участват в спектакъла! - възрази енергично Зиблинг.

- Няма да участват, разбира се! - съгласи се посланикът. - Нали са в България. Вижте, това е само поводът… Искаме да съберем най-отбрана публика. Висшето общество, така да се каже.

- Аха - кимна Зиблинг успокоен. - Добре. Имаме известен опит с мероприятия от такъв характер. Очертава се като твърде амбициозен проект.

- Така е - потвърди Варадин.

- Ще трябва да разработим предварителен сценарий - рече Зиблинг. - Имаме си специален човек, който се занимава е това. Ще ви се обади в най-скоро време. Казва се Томас Мънроу.

„Това се казва делови подход“, рече си Варадин. Тоя Карвър май ще излезе прав.

Робърт Зиблинг напусна кабинета в приповдигнато настроение. Той дори подхвърли някаква закачка на Таня Вандова, която му се стори твърде угрижена.

Варадин реши, че трябва да се възползва от този кратък момент на частично удовлетворение (удовлетворението никога не беше пълно, затова пък траеше кратко) и да се опита да уреди някои семейни дела, зарязани в бързината около отпътуването. Трябваше да се обади на жена си. Това беше една тема, за която той избягваше да мисли, откакто бе стъпил на британска земя. Но нямаше начин да я изличи от съзнанието си, пък и не му се щеше да го прави. Още не! Може би има надежда? Погледна часовника си: сега в София трябва да беше към десет сутринта. Добро време, реши той, набра номера и зачака. Дали още се излежава? Кога ли си е легнала? Какво е правила толкова до късно?

1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)