Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 84
Перейти на страницу:

- Ало - обади се решителен мъжки глас.

Варадин зяпна от ужас, но не каза нищо. Нито затвори.

- Ало - повтори гласът с подозрителна нотка.

Варадин слухтеше напрегнато. Оня също започна да слухти и няколко секунди се чуваше само пращенето по линията. После и двамата затвориха почти едновременно.

„Грешка“, каза си Варадин, неособено убеден.

Набра отново. Този път се обади сънен женски глас.

- Ало, Надя, събудих ли те? - попита той с облекчение.

- Здравей, почти… - рече тя. - От Лондон ли се обаждаш?

- Как мислиш? - язвително подхвърли той.

- От Лондон, иначе щеше да се изтърсиш право вкъщи, познавам те. Защо се обаждаш?

- Искам да дойдеш - строго поде той. - Нуждая се от теб. Надявам се, че си размислила.

- Да, доста мислих - рече гласът. Последва кратка пауза.

- Значи ще дойдеш?

- Не, естествено, че не.

- Става дума за Лондон, ако случайно си забравила - кисело подхвърли той.

- Става дума за българското посолство в Лондон - уточни тя. - Има значителна разлика.

- Какви ги дрънкаш! - тихо просъска той.

- Добре ме чу! - отсече Надя. - Не ми харесва средата и туйто! Като си спомня предишния мандат, ми се повдига. И по-предишния! Всички тези дупки вонят еднакво, независимо къде се намират. И преди, и сега: нищо не се е променило и няма да се промени, защото скапаната държава си е все същата. Чаткаш ли за к’во става дума?!

- Надя, Надя….

- А, не разбираш, значи?! Мислиш си, че си хванал Господа за брадата, но всъщност той теб те е хванал, знаеш ли къде? За ташаците, за топките, за яйцата! И бавно ти ги мачка. Мачка, мачка - вече петнайсет години. Не си същият човек, за когото се омъжих навреме- то. Сега си като някой, дето му е минал валяк между краката. Всички ставате такива, като се повъртите някоя и друга година в тая мелница!… Аз обаче нямам намерение да ставам част от това. Няма да бъда една от онези мизантропични женици, които придружават мъжете си по коктейли, а през останалото време се мъкнат на дамски партита и организират благотворителни вечеринки, финита ла комедия!

- Ще киснеш там, значи! - злобно заключи той.

Вече му се щеше да не се беше обаждал.

- Няма ТИ да,ми кажеш къде ще кисна! - озъби се тя. - Ще замина за ОАЕ.

- За къде?

- Уж си дипломат, трябва да знаеш: Обединените арабски емирства.

- Какво ще правиш там? - наежи се Варадин.

- Намерила съм си работа в една клиника.

- Ще работиш като лекар?

- Точно така, това ми е професията. Заминавам след два месеца. Ще трябва да ми пратиш малко пари.

- Дума да не става!

- Тогава ще изпратя стария ти партиен билет, кь- дето трябва.

- Старият ми партиен билет? Няма такъв.

- Ще ти се, ама аз го прибрах от боклука. Мога да ти го пратя по куриер, ако ти ми изпратиш 500 лири. Ще ми трябват за адвокат.

- Кучка!

- Не ме ядосвай, човече! Звъниш по никое време, будиш гаджето ми, будиш и мен, говориш глупости. Казах ти: всичко свърши. Ще продам апартамента и ще ти дам половината пари. Какво повече искаш?

- Кучка!!! - безсилно повтори той.

- Ха-ха-ха! - бликна ехиден кръшен смях от другия край на слушалката. - Добре ме разсъни ти; айде чао засега!

Връзката прекъсна. Варадин разклати слушалката, за да я изтръска сякаш от полепналата отрицателна енергия, и я сложи на мястото. „Първо частно посолство!“, процеди наум. Ала на глас изрече само: 100.

- 100! 100! 100!…

Д-р Пеполен не разрешаваше на емоциите да излизат от рамката на числата между 1 и 100 - това беше желязно правило. Нямаше обаче категорично становище дали цифрите не могат да се повтарят и Варадин често се изхитряше да излива душевния си смут на малки порции по 100, изстрелвани като картечница, докато изчерпеше кладенеца на безпокойството си. Д- р Пеполен и не подозираше за тази иновация, иначе може би щеше да я осъди.

15.

По случай откриването на Европейската конференция в Лондон се изсипа значителна част от правителството, предвождано лично от министър-председателя. Местната преса се отнасяше твърде скептично към въпросното събитие, прокрадваха се дори нотки на цинизъм, но за изтормозените от прехода правителства на Източна Европа това беше същинска манна небесна, опияняваща прелюдия към евентуалното им членство в клуба на заможните побратими от Запад.

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)