Мисия Лондон [bg]
- Автор: Попов Алек
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-0551-9
- Жанр: Юмористическая проза
Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
13.
Докато се носеше с метрото към Бейлис, Катерина се улови да мисли за новия посланик. Тази сутрин бяха разговаряли. Той й съобщи, че е разпоредил да се купи нова прахосмукачка. Тя му благодари, но й се стори, че Варадин остана малко разочарован от реакцията й. Може би я намираше твърде суховата. Може би очакваше нещо повече? Да има да взима! В края на краищата прахосмукачката не беше само за нея. И все пак това беше жест на добра воля. Ако не и на нещо повече… Но българските дипломати по принцип не я интересуваха. Истината бе, че от тях можеха да се очакват повече неприятности, отколкото реална подкрепа.
Green Park. Във вагона се качи семейство индийци и се настани на отсрещната седалка. Жените носеха ярки сарита, а мъжът - висока тъмновиолетова чалма. Стрелна я с бялото на очите си, нищо повече.
Следваща спирка - Piccadilly.
Бейлис вреше и кипеше, изпускайки остра миризма на потни тела. Катя потърси костюма си, но не го намери на мястото му. Забеляза в дъното Беата с пъпчивите слабини, която се мъчеше да навре топузите си в ботушите й. Отиде и дръпна ботуша от ръцете й:
- Това е мое, ако случайно не знаеш! Тя премигна тъповато и рече:
- Мистър Далали каза да ги сложа.
В този момент се появи Гънтър Час с виновна усмивка и закачалка в ръка. На нея се полюшваше ефирно златисто одеяние.
- Имам нещо за теб, Кейт. Нещо ново! - мазно пропя той.
Тя направи гримаса.
- Ти ли ми спретна туй костюмче?
- Време е за промяна - измънка Гънтър. - Тъй заръча мистър Далали. Готино парче, вика, ама… трябва малко да я разнообразим.
За Камал Далали всички мадами бяха „парчета“.
- Разнообразие им се приискало… - измърмори тя, оглеждайки критично творението на Час: — Изглежда глупаво. Тия дантели ще ми пречат да танцувам.
- Облечи го, облечи го! - настоя той.
Беше безсмислено да се спори. Тя въздъхна, стрелна с неприязън Беата и отиде да се преоблече. Върна се с вид на жрица на разпуснат източен култ. Другите я изгледаха със завист, но Катерина далеч не беше очарована. Материята беше лигава като медуза, изсулваща се при всяко по-рязко движение. Изглежда, това беше и целта, но явно никой не беше помислил за нея. Ако не искаше костюмчето да отхвърчи след първите пет секунди от изпълнението, трябваше драматично да промени стила си. Което беше свързано с финансови рискове…
- Секси си - успокои я Гънтър, като й подаде два клипса, украсени със звънчета.
Тя го изгледа въпросително. Той посочи гърдите й. Изведнъж й стана смешно.
- Сложи ги ти!
- Благодаря… - кимна Час.
Разтвори клипсовете и внимателно ги закопча върху изпъкналите й розовеещи зърна.
- Уауу! - изписка тя и рязко се дръпна назад. „Зън- зън-зън!“, пропяха нежно звънчетата.
- Ах, че прелест!!! — възкликнаха в хор момичетата.
Катя обаче не споделяше възторга им. Клипсовете се впиха болезнено в чувствителните окончания на гърдите й като хищни насекоми.
- Риск! - простена тя, докато се мъчеше да ги откачи.
- Тина, хари ап! - прозвуча гласът на Камал Далали.
- Еби се в главата!!! - благослови го тя на български.
- Нещо не е наред? - разтревожи се Час.
- Ти си ги носи! - изсъска тя, като го замери с клипсовете.
- Ей, я по-спокойно! Слагал съм ги, ако искаш да знаеш - каза Час.
- Само че аз не съм мазохистка - извика Катя.
- Хари ап! - изграчи повторно Камал Далали.
- Хайде, само за десет минути - подкани я Гънтър Час.
- Не става! - отсече тя.
- Хари ап!!!
- Няма да ги сложа и толкоз - заинати се тя. - Убиват ми. Измислете нещо друго!
- Мистър Далали, имаме проблем! - провикна се Гънтър.
Ливанецът дотърча начаса, като бършеше лицето си с копринена кърпа. В устата му стърчеше угаснала пура, която продължаваше да изпуска сладникава воня. Гънтър го осведоми за ситуацията. Той се намръщи.
- Слагай звънците! - заповяда Камал Далали.
- Виж какво ми направиха! - рече тя, хващайки зачервените си зърна.
- Нищо им няма на шибаните ти зърна!
- Болят ме! Виж колко са зачервени!
- Я стига глезотии! - ядоса се ливанецът. - Бягай на сцената!
Час й подаде отново клипсовете, като ги разклати закачливо под носа й. Зън-зън! Катя блъсна ръката му. Далали й отпра яка плесница.
- Кучка! - процеди той.
- Asshole![13] - изкрещя Катя в лицето му, като триеше бузата си. - Кирлив манаф! Свиня!
- Марш! - ревна Камал Далали. - Омитай си гъза оттук и повече да не си се мяркала пред очите ми! Час, погрижи се да разкараш тая курва, чуваш ли!
13
Буквално преведено: „дупка на задник“. Твърде разпространено ругателство.