Мисия Лондон [bg]
- Автор: Попов Алек
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-0551-9
- Жанр: Юмористическая проза
Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
- Нищо! - извика Чаво. - Плащат си, връщаме им го обратно.
- Ох, гади ми се! - изпъшка готвачът.
- Какво се превземаш! Та ти си готвач! - подхвърли Чаво.
- Аз да не готвя хора бе, кретен! - избухна Баничаров. - Вижте, не сме говорили за труп. Не може да го оставяте тук!
Батьката рязко затвори ципа на торбата.
- Хватит! - строго рече той.
Мъжете уловиха торбата от двете страни и я сложиха във фризера. Батьката побърза да го затрупа е продукти. После тръшна капака и потупа отгоре е длан. Баничаров гледаше напълно безпомощно.
- Хорошо - ухили се Батьката. - Убираемся отсюда.
Нещо просветна в мозъка на готвача и той препречи пътя на двамата мъже.
- А денги? Где денги?
- Ааа! - вдигна пръст Батьката. - Сорри, забьш.
- Как така забьш?! - настръхна готвачът. - Първо ми мъкнете труп, а сега и денги забьш. Нали се разбрахме - 100 лири на ръка веднага.
- Завтра, завтра - промърмори е досада Батьката.
- Няма завтра! Сейчас! - извика Баничаров.
- Ийзи бе, мой човек - намеси се Толоманов. - Завтра ти се каза, значи завтра. Ние тук правим бизнес за милиони, няма да се лъжем за някакви стотинки, я. Нали, Батька?
- Так, так - кимна презрително оня.
- Аа, да си ебете майката! - разфуча се готвачът и тръгна да отваря фризера: - Взимайте си я! Айде !
В този миг една желязна ръка го сграбчи за гърлото. Друга ръка опря до лицето му дълъг и очевидно остър като бръснач нож. От очите на Батьката струеше отровна, проникваща радиация. Отчетливо и бавно той изрече поредица от непознати слова на родния си език. Смисълът на тия чужди думи не беше твърде сложен и се разкри от само себе си пред готвача: „Тя излиза от фризера - ти влизаш. Празно няма!“
Баничаров се събуди с жален вопъл. Жилавите пръсти на Батьката още лепнеха по шията му. Краката му, проснати върху ниската масичка пред телевизора, бяха изтръпнали. Гърбът го наболяваше. Беше спал в креслото. Звънецът в дежурната стая бръмчеше настоятелно. Мониторите, които следяха улицата и входовете на посолството, синкаво трептяха. Върху един от тях личеше ясно фигурата на Чавдар Толоманов, тъпчещ нервно пред задната врата на посолството. Готвачът се надигна с пъшкане от креслото, довлече се до бутона на автоматичната ключалка и го натисна.
Толоманов бутна вратата и влезе. Озова се в малко мърляво фоайе, където имаше втора врата. Автоматът отново избръмча и той мина и през нея. Баничаров го посрещна в дъното на коридора, сънен и блед.
—Ти що не отваряш ма, Баницо такава?! - развика се Чаво.
- Заспал бях — смотолеви готвачът. - А вие защо закъснявате?
- Кой е закъснял, бе?! - Толоманов завря часовника си под носа му: беше 1,25 след полунощ. - Звъня тук от десет минути!
Баничаров се почеса зад ухото.
- Абе сънувах една работа… - поде той и млъкна несигурно.
- Пак мадами, а? - подхвърли актьорът язвително.
- Принцеса беше - уточни готвачът. - Даяна. Поточно трупът на Даяна…
- Не думай! Ама ти яко си се извратил!
- Вие го бяхте откраднали - мрачно продължи Баничаров - и го домъкнахте в посолството. Скрихте го във фризера. Нещо като историята с Чарли Чаплин…
- Виж ти - почеса се актьорът замислено. - Не ми беше хрумвало… Късно се сещаш! Айде да действаме, че на Батьката ще му кипнат лайната - заключи Чаво делово.
- Добре - изръмжа готвачът, - чакайте ме отзад.
Той се върна в дежурната стая и хвърли поглед към мониторите: улицата и парадният вход бяха чисти, фигурата на Толоманов се мярна, притичвайки до някакъв микробус, паркиран от страната на посолството. После микробусът даде заден ход и изчезна от полезрението на камерите. Готвачът изгаси лампата, остави вратата на стаята открехната и потъна във вътрешността на посолството. Спусна се в мазето, мина през плетеница от коридори, задръстени с вехтории, и се изкачи по тясната метална стълбица, виеща се в тъмното. Употреби значителни усилия, докато се пребори с ръждивата ключалка. Най-сетне малката, ала тежка врата от пресована ламарина се отвори и той се озова в просторно помещение, пропито от миризма на машинно масло. Щракна запалка: светлината се плъзна по повърхността на дълга мазна локва. Гаражът беше празен, с изключение на камара боклуци, струпани в ъгъла. Като внимаваше да не падне в ремонтния канал, Баничаров заобиколи локвата и се добра до входа. Без да пали лампата, отключи катинара и вдигна резето. Крилата на вратата се разтвориха със сърцераздирателно стържене.
Стоповете на микробуса горяха призрачно в нощта. Колата даде заден ход и напътствана от знаците на Баничаров, бавно потъна в черното гърло на гаража.