Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Нощният елф се подчини с нежелание, но задържа погледа си сведен.
Това накара полубога да се засмее нежно, а звукът беше подчертан от внезапното чуруликане на пойни птици. Когато Ценариус правеше нещо, природата реагираше в синхрон.
— Оказваш ми дори по-голяма почест, отколкото онези, които претендират да проповядват в мое име. Брат ти никога не подгъва коляно пред мен, а при цялото й уважение към моята сила, Тиранде Уиспъруинд се отдава само на Елун.
— Ти предложи да ме… да ни учиш… — отвърна Малфурион — на нещо, което никой нощен елф не е познавал досега.
Той все още си спомняше деня, когато за първи път се приближи до свещената гора. Малфурион знаеше безброй легенди за Ценариус, но искаше да научи истината. При все това, когато призова полубога, не бе очаквал да получи отговор.
Също така не очакваше, че Ценариус ще му предложи да стане негов учител. Малфурион не бе могъл да разбере за какво му е на толкова могъщо създание като божеството да се захваща с толкова… обикновено начинание. И въпреки това сега бяха тук заедно. И бяха нещо повече от учител и ученик… Бяха приятели.
— Никой друг от народа ти не желае истински да усвои ученията ми — отвърна Ценариус. — Дори тези, които поеха наметалото на гората… никой от тях не последва истински пътеката, на която те уча. Ти си първият, който притежава нужната наклонност и воля наистина да разбере как да овладее силите, скрити в природата. И като казвам „ти“, млади нощни елфе, имам предвид единствено теб.
Малфурион не беше останал, за да говори за това и думите го натъжиха.
— Но… но Тиранде и Илидан?
Полубогът поклати глава:
— За Тиранде вече говорихме. Тя се е отдала на Елун и аз няма да навляза в селенията на Лунната богиня. Що се отнася до брат ти обаче, мога само да кажа, че той е изключително обещаващ… но мисля, че това обещание лежи на друго място.
— Аз… аз не знам какво да кажа…
Наистина не знаеше. Да научи толкова внезапно, че двамата с Илидан няма да следват един и същ път, че брат му може би хаби напразно своите усилия… За първи път близнаците нямаше да споделят успеха си.
— Не! Илидан ще се научи! Той просто е по-твърдоглав! Подложен е на толкова много напрежение! Очите му…
— Да, те са знак за някаква следа върху света в бъдеще, ала той няма да остави тази следа, следвайки моите учения. — Ценариус се усмихна нежно на Малфурион. — Но ти ще се опиташ да го научиш сам, нали? Дали би могъл да успееш там, където аз се провалих?
Нощният елф се изчерви. Защо изобщо му беше хрумнало, че ще успее да скрие мислите си от своя учител. Да, Малфурион възнамеряваше да направи всичко възможно, за да насочи Илидан по пътя… но знаеше, че ще му бъде много трудно. Да се учиш от полубога беше едно; ученето от Малфурион би било съвсем различно. Това би показало, че Илидан не навсякъде е първи.
— Да оставим това настрана — добави тихо господарят на гората, докато малка червена птичка кацаше на рогата му. — Нали искаше да ме питаш нещо…
— Да. Велики Ценариус… Тревожи ме един сън, който непрекъснато се повтаря.
Златните очи на кентавъра се присвиха:
— Просто сън? Това ли те притеснява?
Малфурион се намръщи. Вече се беше сгълчавал за това, че изобщо му минава през ум да тревожи полубога със собствените си проблеми. Какво толкова можеше да му направи един кошмар, пък дори повтарящ се? В крайна сметка всички сънуват.
— Да… Връща се всеки път, когато заспя, а откак започнах да се уча от теб… става по-силен. По… настоятелен.
Очакваше Ценариус да му се изсмее, но вместо това повелителят на гората, го изгледа сериозно. Малфурион чувстваше златните очи, много по-поразителни и впримчващи вниманието дори от тези на брат му, да дълбаят в него, разчитайки и най-съкровените мисли на нощния елф.
Накрая Ценариус се отдръпна. Кимна сякаш на себе си и с тържествен глас заяви:
— Да, мисля, че вече си готов.
— Готов за какво?
Вместо отговор, Ценариус протегна ръка. Червената птичка кацна на предложената длан. Полубогът я погали по гръбчето, а след това й прошепна нещо и я пусна да лети.
След това отново погледна надолу към нощния елф:
— Илидан и Тиранде ще бъдат информирани, че ще изостанеш за известно време. Предадох им да тръгват без теб.
— Но защо?
Златните очи проблеснаха:
— Разкажи ми за съня си.
Малфурион си пое дълбоко въздух и започна. Сънят започваше винаги еднакво, с Кладенеца на вечността. В началото водите му бяха спокойни, но после в центъра се образуваше вихър… и от дълбините на водовъртежа избликваха странни създания, някои от които безобидни, но други — невероятно опасни. Немалко дори не можеше да разпознае, сякаш идваха от други светове, от други времена. Разпростираха се във всички посоки, бягайки от погледа му.