Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Ужасяващите войни преминаха през облака без да му обърнат внимание и с рев се хвърлиха към единственото, което имаше значение за тях — кръвта на защитниците. Само няколко стъпки по-късно обаче първият от тях внезапно се препъна, а после сграбчи стомаха си. Последва го втори, после трети. Неколцина изпуснаха оръжията си и незабавно бяха посечени от нетърпеливите нощни елфи.
Онези, които бяха по-надалеч от армията, се подуха. Стомасите и гърдите им се разшириха далеч отвъд нормалните си пропорции. Много от рогатите създания паднаха на земята, обхванати от неистови конвулсии.
От вътрешността на един от все още държащите се на крака избликнаха множество остри като кинжал бодли, които пробиха плът и броня с еднаква леснина. Тялото на крещящия демон бе обляно от собствената му кръв. Той се завъртя веднъж, а после падна мъртъв. Тялото му приличаше на игленик… от подутите семена, попаднали вътре.
А около него падаха още, при това с дузини. Всички до един бяха сполетени от същата ужасяваща съдба. На Малфурион леко му се догади, щом видя резултатите, но после си спомни безмилостното зло, което представляваха враговете му. Не можеше да си позволява съчувствие към онези, които живееха само заради ужаса и клането. Сега максимата беше „убий или ще бъдеш убит“.
Но независимо от това колко демони бяха загинали току-що, винаги имаше още. Редиците на нощните елфи отново започнаха да поддават, защото те понасяха основната сила на удара. Бореха се от най-дълго време с Легиона и бяха най-изморени, а Аркемонд бе твърде умен, за да не се възползва от подобна слабост. Все повече и повече рогати войни се изсипваха върху разпадащата се фронтова линия. В мелето се включиха и адски зверове, а гибелната стража се спускаше върху разсеяни войници, смазвайки черепи или забивайки копията си в гърдите или гърбовете им. Понякога те вдигаха по един или двама нощни елфи, понасяха ги високо, а после хвърляха безпомощните си пленници сред армията. Като падаха върху другарите си, войниците се превръщаха в снаряди, убивайки не само себе си, но и мнозина други.
Яростна експлозия отхвърли неколцина нощни елфи на десетки метри във въздуха. От отворилия се кратер се надигна пламтящ инфернал. С могъщи тела, но слаби умове, тези демони живееха с едничката цел да премазват всичко по пътя си. Създанието се хвърли срещу група войници, разпръсвайки ги като листа.
Преди Малфурион да успее да реагира, Брокс се хвърли срещу инфернала в директен сблъсък. Изглеждаше невъзможно дори създание като орка да съумее да спре подобен гигант, но по някакъв начин зеленокожият ветеран го стори. Чудовището спря на място и съдейки по рева, който нададе, друидът реши, че самото то трябва да е шокирано от този факт. Инферналът замахна с огнения си юмрук и се опита да вкара черепа на орка в гръдния му кош, но Брокс вдигна дръжката на брадвата си и магически подсиленото тънко дърво блокира смъртоносния удар без дори да се напука. След това зеленокожият воин се хвърли напред и със скорост, непостижима от демона, заби оръжието в гърдите на врага си.
Независимо от невъобразимата си сила, инферналът не бе по-добре защитен срещу магическото острие от своите другари. Брадвата се заби на няколко сантиметра дълбочина. От отворената рана избликнаха зелени пламъци. Брокс изсумтя и се отмести, за да избегне огъня, след което изтръгна брадвата и замахна за втори удар.
Макар и поразен, инферналът все още не беше победен. Той изрева и удари юмруци един в друг, след което ги заби в земята. Гръмотевичният удар предизвика силни трусове и оркът загуби равновесие.
Демонът незабавно се затича към него, решен да го премаже на място. Но Брокс бе съумял да задържи брадвата си и когато изчадието се приближи, я подпря на земята като копие.
Инферналът се наниза и изкрещя. Опита се да достигне орка, но той се задържа извън досега му, все така здраво стискайки оръжието си. Яростта на демона само влоши положението му. Брадвата потъна по-надълбоко, предизвиквайки нов изблик на огън, който почти облиза лицето на Брокс.
След това инферналът потрепери и най-сетне замря.
Но въпреки множеството подобни победи, Пламтящият легион непрестанно избутваше защитниците назад. Малфурион се опитваше да предизвика у себе си чувствата, помогнали му в миналото да обърне хода на битката, но не можеше. Отвличането на Тиранде му бе отнело тази способност.
Забеляза лорд Старей, яздещ далеч вляво. Благородникът гълчеше отстъпващите войни. Той представляваше ярък контраст с предшественика си. По време на такава битка Рейвънкрест би бил не по-малко мръсен и изцапан с кръв от войниците си, а Старей изглеждаше безупречно. Стоеше заобиколен от личната си стража, която не допускаше нищо в непосредствена близост до него, дори и в такъв момент.