Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
След въвеждането на флорина се наблюдава подобрение в сигурността на парите. Все повече европейци вече са в състояние да използват злато и сребро за спестяване и търговия, а пазарите се разширяват по целия континент и по света. Ситуацията обаче далеч не е идеална. Различни суверени все още обезценяват валутите на народите си, за да финансират войни или разточителни разходи. Предвид факта, че са използвани физически, златото и среброто се допълват. Високото съотношение запас – прираст на златото означава, че е идеално за дългосрочно съхранение на стойност и че е средство за големи разплащания. Ниската стойност за единица тегло на среброто пък прави възможно разделянето му на малки единици, за по-дребни транзакции или съхранение за по-кратки периоди. Това положение носи своите ползи, но има и един сериозен недостатък – плаващият обменен курс между златото и среброто създава проблеми на търговията и в изчисленията. Опитите да се фиксира цената на двете валути една спрямо друга, непрекъснато се провалят, но в крайна сметка монетарното предимство на златото побеждава.
Когато суверените установяват обменен курс между двете, те променят стимулите на спестителите да ги съхраняват или харчат. Този неудобен биметализъм продължава столетия в Европа и по света. Подобно на изоставянето на солта, добитъка и раковините заради металите, неумолимият напредък на технологиите трябва да даде решение.
Две конкретни технологични развития карат Европа и света да изоставят физическите монети и това спомага за отпадането на монетарната роля на среброто:
• телеграфът, използван за първи път комерсиално през 1837 г.;
• разрастващата се мрежа от железопътни линии, позволяваща транспортирането на стоки и хора из целия континент.
Когато тези две иновации навлизат в живота, банките вече могат да комуникират помежду си, да изпращат разплащания ефективно през големи разстояния и да теглят от сметки, вместо да изпращат физически пари. Това води до засилена употреба на банкноти, чекове и книжни разписки като монетарни средства, вместо физическите златни и сребърни монети.
Все повече държави започват да преминават към книжа с монетарен статут, напълно покрити и незабавно платими в скъпите метали, държани в трезорите на банките. Някои държави избират златото, други – среброто, и това съдбовно решение се оказва с огромни последствия. През 1717 г. Британия първа възприема модерния златен стандарт – под ръководството на физика Исак Нютон, който тогава ръководи кралския Монетен двор. Впоследствие златният стандарт изиграва огромна роля за развитието на търговията в цялата империя и по света. Британия запазва златния стандарт до 1914 г., макар че го отменя по време на Наполеоновите войни, между 1797 и 1821 г. Икономическото ѝ превъзходство е свързано по сложен начин с по-добрия монетарен стандарт, така че други европейски страни също започват да го въвеждат. Краят на Наполеоновите войни поставя началото на златна ера в Европа, тъй като една по една европейските държави въвеждат златния стандарт. Колкото повече държави приемат официално златния стандарт, толкова по-продаваемо става златото и толкова повече се засилват стимулите да се присъединяват още и още държави.
Наред с това, вместо да се налага индивидите да пренасят златни и сребърни монети (съответно за големи и малки транзакции), сега имат възможност да складират богатството си в злато в банките и да използват книжни разписки, чекове и банкноти, за да правят всякакви плащания, независимо от големината. Притежателите на разписки могат да използват за разплащания самите тях. Книжата са сконтирани[31] от банките и използвани за изравняване на сметките, а чековете могат да бъдат осребрявани в банките, които са ги издали. Това решава проблема с продаваемостта на златото в мащаб и то става най-доброто монетарно средство – докато банките, съхраняващи златото на хората, не решат да увеличат предлагането на книжата, които емитират като разписки. Щом тези инструменти, покрити с физическо злато в трезорите на банките, позволяват плащания с всякакви обеми и количества, вече няма реална нужда среброто да се използва за малките транзакции. Смъртният удар върху монетарната му роля е нанесен с края на Френско-пруската война. Тогава Германия получава от Франция обезщетение в размер на 200 милиона паунда злато и го използва, за да въведе златния стандарт. След като и тя се присъединява към Британия, Франция, Холандия, Швейцария, Белгия и други страни в златния стандарт, монетарното махало решително се залюлява в полза на златото. Индивидите и държавите по света, които продължават да използват среброто, усещат задълбочаващата се загуба на покупателната му сила и имат още по-сериозни причини да преминат към златото. През 1898 г. Индия преминава от среброто към златото, а през 1935 г. Китай и Хонг Конг стават последните икономики в света, изоставили сребърния стандарт.