Родова книга
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #6
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: .
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Родова книга». Краткое содержание книги:
— Почакай Володя, — прекъснах аз сина си, — твоето измерение е непонятно. Едно плюс едно винаги ще бъде две. Ето виж, вземам една пръчка.
Взех от тревата малко клонче и го сложих пред сина си. После намерих второ клонче, сложих го до първото и попитах:
— Колко клончета се получиха?
— Две, — отговори Володя.
— Ето, именно две, и иначе не може и да бъде, в което и да било измерение.
— Но в живото измерение сметките са съвесем други татко. Аз съм го виждал.
— Как така, виждал си? Ти с пръсти можеш ли да покажеш как се смята в това измерение?
— Да, татко.
Той вдигна пред мен малката си ръчичка със свити в юмруче пръстчета и започна да показва. Първо разгъна едно пръстче и каза: «Мама». Разгъна второ пръсче: «Като прибавиш татко, се получавам аз» — и разгъна трето пръстче. «Ето получиха се три пръстчета, за да останат две трябва да махна едното. Но аз не искам да махна нито едно от тези пръстчета. Иска ми се те да са повече и в живото измерение това е възможно».
И на мен не ми се искаше да махам някое от тези три пръстчета. Нека си съществува това друго — живо измерение, като той казва. И нека се увеличава сбора. Ех, че работа! Едно плюс едно прави три! Необичайно е някак. И все пак най-непонятна за мен си оставаше книгата на тайгата с живите букви.
Ще направя щастлива девойката-вселена
Гледах своя малък син, умеещ да чете необичайната и навярно най-жива книга в света, която той откри и за мен. Разбирах, че за да се прочете цялата е нужно много време. Освен това трябваше да се знаят названията на растенията. Но не знам защо на душата ми беше приятно като знаех, че тя съществува — тази книга, с весели и различни букви, според израза на сина ми. Той ще я чете. А после какво? Когато той порасне? Той каза: «Ще бъда като тебе татко». Значи ще дойде в нашия свят. В света където има войни, наркотици, бандитизъм и отровена вода. За какво му е да идва там? А той се подготвя. Той смята да дойде в нашия свят когато порасне и да направи нещо добро.Интересно какво? Попитах го:
— Когато пораснеш Володя, какво дело или занимание ще смяташ за главно?
— Мама Анастасия ми казваше. Първо и най-важно когато порасна… Трябва да направя щастлива девойката — вселена.
— Кого? Някоя Вселена или девойка?
— Всяко момиче живеещо на Земята — това е подобие на Вселената. Отначало не разбирах това. После четох, четох книгата и разбрах. Всяко момиче прилича на Вселената. Във всяко момиче има вселенските енергии. Момичетата-вселени трябва да бъдат щастливи. И аз трябва обезателно някоя от тях щастлива.
— И по какъв начин смяташ да осъществиш своя замисъл, когато пораснеш?
— Ще отида там където живеят много хора и ще я намеря.
— Кого?
— Девойката.
— Тя ще бъде разбира се необикновено красива?
— Навярно. А може би ще бъде малко тъжна и не всички хора ще я смятат за красива. Може би ще е болна. Там,където ти живееш много хора боледуват от нежизнените условия.
— А защо ти е на тебе не най-красивата и не съвсем здрава девийка?
— Ами че татко аз самият трябва да направя най-красива и здрава моята девойка-вселена.
— Но как? Макар че до времето когато пораснеш, ти ще се научиш как да направиш щастлив друг човек — своето момиче. Но ти не всичко знаеш още, Володя, за света, в който аз живея. Може… може и така да се случи, че избраната от теб девойка изобщо да не поиска да разговаря с теб. Знаеш ли на кого обръщат внимание съвременните момичета? Не знаеш. А аз ще ти кажа. Красиви или не толкова, здрави или болни — те обръщат внимание преди всичко на онези, които имат много пари, кола, на онези, които се обличат добре и имат положение в обществото. Не всички, разбира се, но повечето от тях са такива. А откъде ще вземеш ти много пари?
— Много — това колко е татко?
— Ами например, да кажем, милион. И по-добре в долари. Познаваш ли паричните единици?
— За разните хартийки и монетки, които хората обичат, ми е разказвалла мама Анастасия. Тя ми каза, че тях ги дават за облекло, храна и разни вещи.
— Дават ги. И откъде ги вземат знаеш ли? За да се получат тези монетки, трябва да се работи някъде. Не, просто да се работи е недостатъчно, за да има много… Трябва да се занимаваш с бизнес или да изобретиш нещо. Ето ти например Володя, можеш ли да изобретиш нещо нужно за хората, нещо което много не им достига?
— А какво изобретение най не достига на хората татко?
— Какво ли? Ами че много. Енергийна криза например настъпва в много райони. Не достига електроенергия. Не искат да се строят атомни електростанции, те са опасни, защото се взривяват. И без тях обаче не може да се мине.