Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
По другите острови, разположени зад нашия, живеят човешки същества, които пробиват в меката част на ушите си толкова големи дупки, че човек може да провре ръката си през тях.
Тези хора са кафри51, т.е. езичници. Ходят голи, като покриват само срамните си части с парче дървесна кора или с памучен плат. Кожата им е маслиненокафява и повечето от тях са пълни. Те се татуират и мажат цялото си тяло с кокосово и сусамово масло, за да се предпазват от вятъра и слънцето. Косите им са черни и дълги до хълбоците.
Къси саби, щитове, боздугани и копия, обковани със злато: това са техните оръжия. Когато отиват на лов за риба, местните жители се въоръжават с метални стрели, харпуни и мрежи, които приличат на нашите.
И лодките им са като нашите.
През страстната седмица в понеделник, 25 март, аз се изложих на голяма опасност. Малко преди да отплаваме в открито море, се бях захванал да ловя риба. При това се подхлъзнах много лошо по една мачта и паднах в морето, без никой да забележи какво се бе случило. За мое щастие успях да се хвана за едно въже, спуснато във водата. Тогава започнах да викам с всички сили, докато най-сетне ме чуха. Изпратиха ми спасителна лодка. Отървах живота си, но това не е моя заслуга, дължа го единствено на милостта на пресветата Дева.
Морякът, който бе наказан с 25 тояги, влезе в свада с още едного, щом стъпихме на суша, при това се опита да убие противника си с една сабя, която бе купил от островитяните. След този опит Магелан го взе на нашия кораб и го хвърли в затвора за 14 дни. Килията той делеше с един друг моряк, провинил се в това, че заспал по време на пост. Двамата се побратимили и решили, щом излязат на свобода, да убият адмирала.
Само час след тази случка вдигнахме котва и потеглихме в посока запад — югозапад, като преминахме между четири острова: Абариен, Уинанган, Ибусон и Ченало.
В четвъртък, 28 март, стигнахме остров Масао, на който през нощта бяхме видели огньове. Още преди да хвърлим котва, към нашия кораб се приближи една малка лодка, в която седяха осем островитяни. Местните жители наричат тези малки плавателни съдове болото. Адмиралът имаше на кораба един слуга, роб от Суматра на име Трапробана. Този Трапробана сега се оказа много полезен. Той се опита да разговаря със стопаните на лодката на своя език и ние всички много се зарадвахме, че те все пак малко или много го разбираха. Островитяните изравниха лодката си с нас, но не се решаваха да се качат на кораба. Адмиралът нареди да хвърлим в морето дъска, на която бяха завързани едно червено кепе и други дреболии. Те веднага я навадиха от водата, без да престанат да крякат като гъски. Най-силно впечатление им направи червената шапка. Въпреки това бързо се отдалечиха. По-късно разбрахме защо са бързали толкова. Те искали да предизвестят своя крал за нашето пристигане.
Подир два часа се показаха две балангаи — така островитяните наричат по-големите си лодки, — които бяха пълни с хора. В по-голямата седеше кралят под балдахин от рогозки. Когато лодката се приближи достатъчно до кораба, нашият роб заговори на краля. Той го разбра — кралете на тези острови говорят по няколко езика — и даде знак на неколцина от своите придружвачи да дойдат при нас. Той самият остана в лодката и се отдалечи, щом пратениците се качиха на нашия кораб.
Адмиралът прие много сърдечно островитяните. След като им показа кораба, той им направи подаръци. Когато кралят научи за това, той поиска да подари на Магелан едно кюлче злато и кошница с джинджифил. Магелан поблагодари, но не прие подаръците.
На другия ден адмиралът проводи своя роб на сушата с поръчение да предаде на краля, че го молим да ни прати храни, които ще заплатим добре. Същевременно робът трябваше да увери краля, че нямаме намерение да предприемаме враждебни действия. След около два часа двете големи лодки се появиха отново, кралят слезе придружен от шестима свои знатни поданици, качи се на кораба и прегърна адмирала, без да произнесе дума. Двама от неговите приближени поднесоха подаръците: три порцеланови съда, пълни със суров ориз, две много големи риби с особена форма и някои други дреболии. Адмиралът подари на краля една дреха, направена от червена и жълта коприна по подобие на султанските дрехи и красива червена шапка. На хората от свитата бяха раздадени огледала и ножове. След това Магелан нареди да се поднесе закуска и заповяда на роба, който превеждаше, да каже на краля, че би искал да съжителствува с него като с брат. Тези думи изглежда много се харесаха на краля.
51
От арабски „кафир“ — неверник, немюсюлманин. Б.пр.