Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Кралят ни даде със знак да разберем, че желае да спи. Остави ни със сина си. Така прекарахме нощта в кралския палат и можахме да се отморим върху една бамбукова постеля. Под главите си имахме възглавници от палмови листа.
Тъй като тези островитяни са много непостоянни, необходимо беше един от нас да будува. Ала моят спътник заспа тутакси, а и мен скоро ме обори сънят. Когато се пробудих, първите слънчеви лъчи вече се провираха в нашите спални покои.
Щом се събудих, видях близо до ложето си змия. Изпънатото и дълго тяло беше цялото покрито с червеникавокафяви лъскави люспи. Тя не спеше, а бе втренчила в мен малките си коварни очи, които меняха цвета си. Понеже нямах при себе си оръжие, не знаех какво да правя. Тъкмо когато се бях решил да я прекрача с крак, появи се един кралски слуга и ме спаси, като отсече главата на влечугото с някакво оръжие, подобно на сърп. Тялото на змията продължи да потръпва и да се вие, макар да бе мъртва. Слугата ми поясни с жестове, че човек умира, ако бъде ухапан от такава змия.
По-късно научих, че на всички тези острови се въдят подобни влечуги, чието ухапване носи смърт. Един вид от тях стигали на дължина и дебелина, колкото дуло на оръдие и макар да нямали зъби, били не по-малко опасни, понеже се увивали около жертвата си и я задушавали. Някои змии живеят по дърветата и ловко тупват на земята, щом зърнат жертва. Те се хранят най-вече с птици и кокошки, но понякога се осмеляват да нападат и котки.
Само след няколко дни един от нашите моряци бе ухапан от змия. Той издъхна на място в страшни мъки и когато го погребвахме, забелязахме, че тялото му е съвсем почерняло — като овъглено.
Кралят се появи още рано на другата сутрин. Той ме хвана за ръка и ме поведе към мястото, където ни бе поднесена вечерята. Сега тук ни донесоха закуска. Но тъй като нашата лодка дойде да ни вземе, аз се извиних и се върнах заедно с придружителя си на кораба. Кралят бе в добро настроение и на раздяла ни целуна ръцете. Неговият брат, крал на друг един остров, ни придружи със свита от трима островитяни. Главнокомандуващият го посрещна дружелюбно и му подари разни дребни предмети. Онова, което ни разказа кралят, ни изпълни със задоволство. Уверяваше ни, че на неговия остров можело да се намери злато, понякога се натъквали дори на късове, едри колкото орех или дори яйце. Приборите, от които се хранел и пиел, били направени от същия метал. По-късно ни разправи за своето намерение да покрие колибата си със златен покрив. Решил да направи това, защото смятал, че златният покрив ще я предпазва по-добре от дъжда, отколкото този от палмови листа.
Той бе облечен богато според обичаите на своята страна и беше най-хубавият мъж, когото бях виждал по тези земи и сред тези племена. Черните му коси, покрити с копринен воал, стигаха чак до раменете, а на ушите му се люлееха две големи златни халки. От кръста до коленете си бе увил парче памучен плат, извезано с копринени нишки. Носеше кама с дълга златна дръжка, пъхната в изписана ножница от дърво. Всичките му зъби бяха украсени с по три златни пластинки. Освен това той ухаеше на благовонни смоли. Но най-много ми харесваше кожата му — с наситен маслинено-зелен цвят. Когато му показах, че ми харесва, цялото му лице грейна. Всички тези островитяни са много суетни, мъжете повече от жените.
Кралят властвуваше над един остров, разположен недалеч от земите Бутуан и Калаган. Но когато двамата братя — царски особи — трябваше да разговарят по държавните си дела, отиваха на остров Масао, където бяхме отседнали и ние. Единият брат се наричаше раджа Коламбу, другият — раджа Сиауи. С течение на времето научихме и други имена, всички те бяха благозвучни.
През последния ден на март — Великден — адмиралът изпрати рано сутринта един пастор и неколцина моряци на сушата, за да направят всички приготовления за отслужване на литургията. В същото време изпрати преводача при краля, като му нареди да съобщи, че слизаме на сушата, не за да споделим неговия тържествен обед, а за да се помолим на нашия бог. Кралят одобри това и ни изпрати две заклани свине.
Бяхме всичко петдесет човека, наистина не в пълно снаряжение, но все пак празнично облечени и въоръжени. Когато лодките ни се приближиха до брега, оръдията дадоха десет изстрела в знак на това, че слизаме с мирни намерения. Щом стъпихме на сушата, насреща ни се зададоха двамата крале, те прегърнаха адмирала и тръгнаха от двете му страни. Така се придвижихме тържествено до мястото, където трябваше да се отслужи литургията. Това място не бе много далеч от брега. Преди да започне литургията, адмиралът напръска двамата крале с благоуханна вода. При опрощението и те като нас целунаха кръста. Когато бе изнесено причастието, заеха молитвена поза с допрени длани, изобщо подражаваха на всички наши движения. В този миг откъм корабите — това бе уговорено предварително, — прогърмя салют от всички оръдия. След литургията мнозина от нас се причестиха и подир това адмиралът нареди да се изиграе един танц с мечове, който достави голямо удоволствие на двамата крале.