Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
След като привършиха закуската, Магелан показа на краля различни по цвят кърпи, ленено платно и други стоки. Показа му още нашите огнестрелни оръдия и тежката артилерия и заповяда да се дадат няколко топовни изстрела. Уплахата на островитяните бе неописуема, те се хвърлиха на земята, закрили лица с ръце. Само кралят остана прав, но и той трепереше.
Тогава адмиралът нареди един от нас да се яви в пълно снаряжение. Трима моряци „нападнаха“ бронирания с ками и мечове, за да покажат на краля, че това снаряжение прави боеца неуязвим. Кралят остана много учуден и попита дали един такъв човек може да се бори срещу сто други. Отговорихме утвърдително на този въпрос и обяснихме на краля, че понастоящем на всеки наш кораб се намират по двеста бойци, които не могат да бъдат ранени. Кралят получи позволение да опипа снаряжението и всички останали оръжия.
След това адмиралът заведе краля в задната надстройка. Там нареди да му донесат картата и астролаба52 и обясни на своя гост как е открил протока и навлязъл в морето, в което се намирахме сега, как е прекарал много месеци в океана, без да съзре суша.
Кралят много се учуди от всичко, което чу и видя при нас. На края той се сбогува с адмирала и го помоли да прати двама от своите хора на сушата, защото желаел да им покаже забележителностите на своя остров. Затова посещение Магелан определи мен и един рицар.
Когато стъпихме на сушата, кралят вдигна двете си ръце към небето и ни погледна вторачено. Ние веднага направихме същия жест, макар да не разбирахме значението му. Подир малко кралят посегна и ме хвана за ръка, един от знатните хора в неговата свита направи същото с моя спътник. Тръгнахме всички и вървяхме, докато стигнахме до един бамбук, под него ни чакаше една голяма лодка, дълга 50 стъпки, която напомняше галера. Разположихме се в нея и се опитвахме да се разберем със знаци, защото нашият преводач бе останал на кораба.
Никой от свитата на краля не седна. Всички бяха въоръжени с копия и мечове. Аз се уплаших да не би да сме примамени в някаква клопка и си мислех, че двамата не можем да се справим сами с толкова добре въоръжени и превъзхождащи ни бойци. Моите страхове се оказаха обаче неоснователни.
На острова поставиха пред нас свинско месо и една голяма кана с вино. Към всяка хапка месо трябваше да изпиваме по една купичка с вино, а ако не я изпиехме до дъно, остатъкът се изливаше в друга купичка. Купичката, от която пиеше кралят, бе от чисто злато. Никому освен на мен и него не бе позволено да я докосне.
Когато пиеше, кралят извършваше странен обред. Той вдигаше ръцете си най-напред към небето, а после ги протягаше към нас: лявата, свита в юмрук, се насочваше към мен, докато дясната посягаше и вземаше купичката. Отпърво си мислех, че той иска да ме удари със стиснат юмрук, но когато забелязах, че и другите правеха същото, започнах да повтарям тези движения: разтварях левия си юмрук, след като кралят изпразнете купичката с вино. Не можех да откажа да ям месо, макар че бе разпети петък. Нека светата Дева ми прости този грях.
Преди да дойде време за вечеря, връчих на краля подаръците, които адмиралът ми бе дал. В същото време почнах да разпитвам за названията на някои предмети. Всички останаха много учудени, като видяха, че си ги записвам. След това бе поднесена вечерята. Сложиха пред нас две огромни порцеланови купи, пълни с ориз и свинско месо. Пихме доста вино и този път ми бе позволено, макар само еднократно, да пия от купичката на краля.
Подир вечерята се упътихме към кралския палат, който напомняше плевня. Покрит бе с листа от смокиново дърво и се крепеше върху четири дебели греди. Влязохме по една подвижна стълба. След като се озовахме вътре, насядахме, подражавайки на местните жители: те сядаха като шивачите с подвити крака. Подир половин час ни поднесоха печена риба, подправена със свеж джинджифил и отново вино. Появи се и най-големият син на краля, който също седна при нас. На моя спътник така му хареса виното, че се напи съвсем, та не можеше да говори, а само преплиташе езика си. Но никои не му се разсърди за това.
През това време се стъмни. За осветление тези островитяни използват някакъв вид гума арабика53, поставена върху палмови и смокинови листа, Тези светила се наричат аниме54, защото вярват, че във всеки човек има по една такава светлина, която се запалва в началото на живота му и изгасва със смъртта.
52
Уред, който още старите гърци и араби са използвали за определяне звездите над хоризонта и тяхната височина. Б.ред.
53
Вид растителна смола. Б.ред.
54
От анимизъм — вяра в съществуването на души или духове във всички предмети и явления в природата; зародила се е в първобитнообщинния строй. Б.ред.