Светлина в мрака

— Не мисля, че това е добра идея — отговори тя любезно и покровителствено. Не обичаше да му говори но гози начин, но, изглежда, беше необходимо, за да избегне неговия интерес.

— Наистина ли?

— Отношенията помежду ни са изградени върху взаимно уважение и любопитството от твоя страна не е позволено — издрънка тя.

— Интересна теория.

Гласът му я настигна и тя неочаквано се обърна към него.

— Лорд Уилям?

— Хм?

Тя разбра, че се усмихва и я търси дебнешком в голямата зала, а крепостните работеха до огнището и се подсмихваха.

— За какво мислиш? — Той се втурна и тя се отдръпна напред. — Бих желал да не е така.

Той я хвана за китката, после бавно започна да и притегля към себе си. Тя се съпротивляваше с колебливата борба на упорита прислужница, когато в залата прозвуча силно изсвирване.

— Все още похотлив, а, Уилям?

Гласът на непознатия прозвуча весело и Уилям я пусна изненадан.

— Чарлз?

— Разбира се. — Непознатият влезе в залата. — Като гледах как гониш тази развратница, си помислих, че зрението ти се е възстановило.

— Очите ми са в пръстите — отговори той, като ги размахваше. — Реймънд, ти ли си това? — попита той, когато се чуха глухи стъпки.

— Радвам се да те видя, Уилям — отговори Реймънд. — Вчера бяхме на лов и наминахме да пийнем по едно с теб. Оставихме Артър в двора с ръце върху една женска фуста.

— Както винаги. — Той се засмя. — Радвам се, че дойде. Къде е Никълъс?

Той подскочи, когато един тих глас до него каза:

— Ето ме.

— По дяволите, трябваше да се досетя, че ти можеш тихичко да се промъкнеш до мен. — Той протегна ръка и Никълъс го хвана за лакътя. — Добре дошъл, Никълъс. Лейди Сора?

— Заповядай, милорд. — Тя тръгна в погрешна посока, но ръката на Мод я спаси. Старата жена мълчаливо й указа накъде да върви. — Сложете сгъваемите маси — нареди Сора, възвърнала обичайното си държание. — Наточете пиво и вино и донесете сирене и хляб. Побързайте с месото. Кажете на готвача да приготви зелева супа и задушено с ечемик. И Мод — додаде тя тихичко, — заведи ме до моето скрито място.

Прислужницата я заведе под един тъмен свод.

— Тези тримата ще ни създадат ли неприятности, миледи?

— Не зная — промърмори Сора. — Може би.

Обутите в сандали крака затрополиха по пода, когато ирислужничките се впуснаха да изпълнят нейните нареждания, а тримата гости придърпаха пейките до поставените маси. Тя чу стържещ звук от стола на Уилям, когато старият Бартли го премести до централното място на масата и промърмори:

— Заповядай, милорд.

Уилям седна внимателно на почетното място. Сора се разтревожи; гледжосаната кана издрънча и се чу звук от течност, която пълнеше метална чаша. Звукът ставаше по тънък с напълването на чашата и накрая спря.

— Браво, Уилям — възкликна Реймънд и Сора въздъхна облекчено.

Като избута чашите по дървения плот на масата, той каза:

— Заповядайте, вземете си сирене и хляб. Баща ми е в гората, учи момчетата да яздят без да се държат. Ще пратим да го повикат. Той иска да покаже на децата уменията си като рицар.