Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

Наистина моментът за решаването на наболелия Добруджански въпрос е избран сполучливо, независимо че не всички държави подкрепят България, но и никой не се противопоставя открито. Разбира се, за благосклонното отношение на Великите сили допринасят визитите на Ст. Мошанов в Англия и Франция през лятото на 1939 г. Там председателят на парламента разисква Добруджанския въпрос, който според директива №19 е поставен на първо място за решаване. България получава подкрепа и от СССР при посещението на парламентарната делегация в Москва през август 1939 г.185 След като СССР застава на благосклонни позиции към България по отношение на Добруджанския въпрос, дори се чуват гласове за присъединяване и на Северна Добруджа. В подкрепа на българските претенции застават Великобритания, САЩ, Германия и Италия. Така Румъния се оказва изправена до стената. Но това не пречи на румънските управници да протакат насрочването на преговорите. Те желаят Силистра и Балчик да останат в румънско владение, на което българите категорично се противопоставят. Дори крал Карол пише до цар Борис III, че Балчик трябва да остане свободен град, като се позовава и на аргумента, че в двореца в Балчик е погребано сърцето на кралицата-майка. Но тези сантименти явно се появяват по-късно, защото кралят преди това спокойно е ипотекирал този дворец срещу заеми от белгийски и френски банки. Румънците искат задължително изселване на българите от Северна Добруджа, но тази мярка да не е задължителна за „румънските колонисти“ от Южна Добруджа. В крайна сметка преговорите започват на 19 август в Крайова. Основните задачи на българската делегация са да не позволи Силистра и Балчик да останат под румънска власт, а също така да няма задължителен характер изселването, както на румънците от Южна Добруджа, така и на българите от Северна. На 30 август във Виена се подписва вторият виенски арбитраж за Трансилвания, на 5 септември на власт в Румъния идва генерал Йон Антонеску, на 6 септември крал Карол II абдикира от престола в полза на престолонаследника Михай. След дълги протакания от страна на румънците и след натиск от страна на Германия и Италия, на 7 септември се подписва Крайовската спогодба. С тази спогодба се „възвръща Южна Добруджа“ към България, границата се установява като „окончателна и вечна“. България трябва да отстъпи по отношение на изселването. Приема се задължително изселване на равен брой румънци от Южна Добруджа, срещу изселване на българи от Северна.