Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
— Но все пак си открил нещо? — попита изненадано.
— Само някакви неясни договори, които мисля да разуча.
— Какви договори?
Бидълс сви рамене.
— Още не съм наясно. Засега.
Хелион искаше да узнае повече за мистериозните договори, когато усети да го полазват тръпки. Още преди да я види знаеше, че госпожица Мидълтън е влязла в салона. Обърна се и я видя, придружена от друга девойка и дама с тюрбан на главата. Усмихна се при вида на обикновената синя рокля и прибраната назад коса. Джейн Мидълтън не беше посветила часове, за да го впечатли с красотата си. Би обзаложил и последната си либра, че е чакала до последния момент, за да се облече и излезе. Би трябвало да се чувства обиден, знаейки колко много жени прекарват часове в разкрасяване, за да получат един негов поглед. В края на краищата, той беше Хелион. Но установи, че му е приятно, задето Джейн се интересуваше толкова малко от мнението му. Предизвикваше го по непознат начин.
Хелион се обърна без желание, за да открие подигравателно усмихнатия Бидълс.
— Кое е толкова смешно?
— Това, че си много убедителен в ролята си на претендент. Никога не съм те виждал така… нетърпелив.
За първи път през последните десет години Хелион трябваше да се бори с изчервяването.
— Пет хиляди либри могат да накарат всеки мъж да гори от нетърпение — отвърна студено.
— Както кажеш — дразнещата усмивка не слизаше от лицето му. — Отиваме ли при тях?
— Отиваме? — Хелион се намръщи. Радваше се на компанията на Бидълс, но искаше да бъде насаме с госпожица Мидълтън. — Не ми трябваш да ми държиш ръката, способен съм да флиртувам и без помощта ти.
— Идеята да държа ръката ти ме привлича, но си мислех за чудесната госпожица Халифакс. Смятам, че ме подозира.
— Бидълс, всеки разумен човек би те заподозрял.
— Много смешно — бе сухият отговор. — Страхувам се, че любопитството на госпожицата ще попречи на разследването ми.
— Аха, и очакваш да приспиш любопитството й с уменията си на съблазнител?
— Там съм особено добър.
— Че и скромен на всичко отгоре — подигра му се Хелион. — Хайде!
Без да изчака ексцентричния си приятел, Хелион се приближи с решителна стъпка към жената в тъмния ъгъл. Няколко ръце се протегнаха да го задържат, но той ги отблъсна с лекота, без да отклонява погледа си от лицето на Джейн. Почти беше стигнал, когато най-накрая тя го забеляза и отвори широко очи.
Въоръжен с най-омагьосващата си усмивка, Хелион й целуна ръка.
— Госпожице Мидълтън.
Усети, че тя настръхна при контакта, но изражението й си остана спокойно.
— Господин Колфилд, каква приятна изненада — промърмори.
— Без съмнение е приятна — Хелион се приближи малко повече от позволеното. Кръвта му закипя като усети аромата й. — Вече си мислех, че няма да дойдете.
Тя освободи ръката си с леко дръпване.
— Бях заета да преговарям за един парцел земя и не успях да се прибера навреме вкъщи — изведнъж чаровна усмивка озари лицето й. — Един много важен парцел.
— Малко дяволче — укори я той, въпреки че не сдържа усмивката си. Тази жена явно беше експерт в накърняването на мъжка гордост. За щастие, неговата беше предостатъчно. Разгледа лицето й и откри някакво напрежение, което се опитваше да скрие. — Изглеждате напрегната. Случило ли се е нещо?
Джейн посочи с глава множеството, което ги наблюдаваше от всички краища на салона.
— Всички ни гледат.
— Нали това искахте?
— Да, разбира се, само…
— Какво?
Нервно присви рамене.
— Предполагам, че са ме игнорирали толкова дълго, че сега съм ужасно притеснена да бъда център на внимание.
— Скоро ще свикнете — успокои я той, като отново хвана ръката й. — Да се разходим.
На Джейн й бяха нужни няколко секунди, за да вдиша дълбоко и да се въоръжи със смелост.
— Добре.
Излязоха от сянката и започнаха да се разхождат из салона. Дори и Хелион усети невярващите погледи и шушуканията, които следваха движенията им. И въпреки това не отклони вниманието си от крехката фигура до себе си.
— Госпожице Мидълтън — пошушна.
Тя вдигна глава към него.
— Да?
— Не сме на бойното поле. Една разходка трябва да е бавна, елегантна, а не да прилича на бясно препускане.
— О! — тя несръчно забави крачките си. — Съжалявам.
— Освен това, бих желал да се усмихвате — продължи той, навеждайки глава до ухото й. — Предполага се, че компанията ми ви харесва, а не ви причинява стомашни болки.
Получи ощипване по ръката.
— Не е необходимо да ставате груб.
За отмъщение той притисна ръката й.
— Усмихнете се, госпожице Мидълтън.
Девойката се спря и разтегна устни в някаква гримаса.