Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)
- Автор: Войников Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)». Краткое содержание книги:
Димитраки. Остави сега тая дървена философия. Искаш ли да бъдеш цивилизована демуазела, изучи сичките европейски игри, научи и францушки, и като знаш да са носиш по модата, ти си съща европейка, съща французойка.
Злата. Сега наш Димитраки е същ вранцузин. Нали?
Маргариди. То са знай.
Димитраки. Да зная, че има (показва с пръста си) толкози месо българско у мене, отрязвам го и го хвърлям на кучетата.
Маргариди. Браво, Деметриюс.
Марийка. Не е добре, господине, да са отказва човек от рода си, както и от вярата си.
Димитраки. Кой ли ща та пита днес за вяра? За рода… челяк е свободен, какъвто ще, такъв са казва, стига да бъде достоен за името на нея нация. Разумяваш ли?
Анка. Да, да, Марийке, батю е французин.
Марийка (с подсмих). Може.
Злата. Баща ви да беше вранцузин, како добре щяше да бъде — щяше да ми хване две-три хизмикерки, па аз щях да си гледам рахата. Нали тъй, мушу Маргавридес?
Маргариди. Да, да!
Димитраки. Тъй, Марийке, тъй: ти гледай да са цивилизуваш, па сетне мож да са откажеш от българщината; защото на света няма по-просто нещо от българката и от българската поезия.
Марийка. Ваша милост, съвсем криво разбирате цивилизацията.
Злата. Ба, тъй е, Марийке, тъй, както казва наш Димитраки, защо че той е учен, той знай.
ЯВЛЕНИЕ VII
Горните, Хаджи Коста със скуртейка, нощна капа на глава му, в едната ръка чубук, в другата фенер, Райчю, който са види да спи при пътните врата посред кулисите.
Хаджи Коста (сърдито). Аз тряба и ноще да ставам дявол, анадънму?
Димитраки и Маргариди са теглят настрана.
Туй що е от вас бе джанъм? Цялата нощ…
Злата. Тамам я сега щяхме да си додем, хаджи.
Хаджи Коста. Бе ти ли?… Какво дърво ти са стои!…
Анка. Недей, тате, хората та чуват.
Хаджи Коста. Хората ма чуват, а? А вий, дето ставате за смях на хората, него хич не го смятате, анадънму?
Злата. Е, млъкни барем тук, на чуздата къща. Га идем у дома, викай, колкото щеш.
Хаджи Коста. Же та завикам аз тебе.
Злата. Ний отколе щяхме да си додем, ама Райчю го няма; фенеря у него.
Хаджи Коста (който вика). Райчо, Райчо!
Райчю (като става сънлив и разтрива очи). Чувам, чорбаджи.
Хаджи Коста (намусено). Бе, муле, ти тука да спиш ли доде?
Злата. Де й фенера?
Райчю (като сочи фенера, що държи Хаджи Коста). Япа ли го.
Хаджи Коста. Отвори си очите, муле.
Райчю (стреснато). Ха!… Герчек, той друг беше. (Отива скоро, зема фенера от кулисите и доде са връща, пада и го строшава.)
Хаджи Коста (като му подава неговия фенер). Дръж! (Райчю доде поема фенера, Хаджи Коста му удря една плесница.) Кьор оладжаа!
Райчю (като си разтрива страната, дето го удари). Оф!
Хаджи Коста (намусен към другите). Ха вървете! (Тръгва напред.)
Злата (като са обръща към Маргаридя). Адию, мушу, адио.
Анка (като са затеква и го улавя за ръка). Адийо, мон шер.
Маргариди. О ревоар а демен.
Димитраки (като го улавя тоже за ръка). Адийо.
Излизат сички.
Маргариди (след него). Адийо, мон ами. (Като остава сам.) Ролата отива чудесно. Ще има добър ефект… Како дяволите, едни простаци не ще излъжа? О-хо!… Турих ръка на сърцето ѝ… има слабост за мене. Пътят е вече улеснен. Майката — будала, братът — фантасан. За бащата ще намеря колая.
ЯВЛЕНИЕ VIII
Маргариди, Баба Стойна, която се показва из кулисите.
Баба Стойна (зад Маргаридя). Андихрист! (Тегли са назад.)
Маргариди. Този свят е сцена театрална, дето цивилизованите, парексампл като мене, под формата на лъжата, като същи актори, идат секи да си играе ролата… Разумява са, който от тези актори знае най-добре да са преструва, той меритасва аплаудите и триумфасва. Да, цивилизованият мъж тряба да бъде капабил… Най-голямата дигнитате стои в лъжата. Нито хората̀; самата дипломация що е?