Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
— Радвам се да ви видя и от сърце вярвам, че ще станем добри приятели — гласът му звучеше приятно, малко патетично. — Ние ви казваме „добре дошъл“ и…
В този момент пристигна закуската. Докато келнерите сервираха и докарваха все нови колички на колела с ястия и напитки, настъпи неловко мълчание. Зирто някак си потъна в колебания, като че ли предстоеше щекотлив разговор. Той постоянно гледаше към Асмо и с нервни движения мачкаше ръцете си. Когато най-сетне келнерите разчистиха, той се наведе напред и заговори.
— В случай че останете с впечатление, уважаеми Асмо, че ви се натрапваме, бих искал предварително да ви помоля за извинение. В духовната пустота на нашето съществувание вашето появяване е така неочаквано, надхвърлящо и най-смелите мечти, че просто ни бе невъзможно да отлагаме за по-дълго срещата с вас.
— Благодаря — отвърна Асмо и си наложи да се усмихне. Той не обичаше приветствените слова, но не искаше да бъде нелюбезен.
— Предполагам — продължи Зирто, — че вие гледате на новия си живот с известна резерва и вероятно жадувате да го опознаете. Да го кажа без заобикалки — дошли сме да ви въведем в един кръг на благоразположение към вас и доколкото имате желание ще ви подпомагаме в първите стъпки на тази планета. Винаги и при всяко положение можете да разчитате на безкористната ни помощ.
С бързо движение на ръката си той спря опита на Лука да възрази.
— Моля те, остави ме да се изкажа! Аз държа всичко да се уточни, за да има яснота още от самото начало. Асмо не трябва да счита, че заради приятелските ни отношения е длъжен да направи нещо за нас, което поради негови обективни съображения изобщо не би направил или би направил по друг начин. Той трябва да знае, че може да бъде сигурен в нашата помощ, без ние да искаме да влияем на решенията му.
Асмо се почувствува неловко. Винаги му се струваше съмнително, когато някой го уверяваше в безкористието си. Той реши да бъде нащрек, обърна се към Зем и поиска да го свърже с Йона.
— Кажи ми какво в същност иска той от мене? Стараеше се да не мърда устните си и да си придаде безучастно изражение.
— Можеш да бъдеш съвсем спокоен, скъпи. Той приказва малко повечко, но си има своите добри качества. — Имай доверие в него. Приеми предложението му. Лука енергично блъсна чинията си встрани.
— Не мога повече да слушам високопарните ти брътвежи, Зирто. Уби ми се апетитът, а това вече е нещо.
Асмо я погледна учудено. Той не знаеше какво се бе случило, разговорът с Йона чрез Зеко бе изцяло заангажирал вниманието му.
— Е, какво ще кажете за предложението ми? — обърна се към него Зирто.
— Ценя вашето предложение, Зирто, но аз имам… аз мисля…
— Той те попита дали имаш проблеми, в които би могъл да ти окаже помощ — чу чрез Зеко гласа на Йона.
Кимна.
— Много благодаря, но вече съм намерил някой, който ми помага — той погледна към Йона. — Познавам я от предишния си живот и това ми създава чувство на сигурност, на защитеност, ако разбирате какво искам да кажа.
Зирто се обърка. След кратко колебание каза:
— Мили Асмо, вие се изразявате малко двусмислено. Искахте да кажете, че някога сте познавали жена, която е имала силна прилика с Йона.
— Не прилика, Зирто. Тя е същата. Преди се наричаше Йохана.
Слисан, Зирто замълча.
— Вие сериозно ли мислите — попита Лука, — че Йона е идентична с жената, която сте познавали преди?
— Без съмнение.
— Тогава тя също би трябвало да произхожда от заличените времена преди Еманципацията.
— Точно така.
Лука издаде напред долната си устна и го заразглежда с интерес.
— Твърденията ви са фантастични, Асмо, дори абсурдни. Ако не знаех със сигурност че зеко-контролът на психопараметъра работи безпогрешно, щях да допусна, че се нуждаете от терапия.
— Лука! — каза Зирто умолително. — С твоята ирония няма да ни заведеш надалеч.
— Извинете, не исках да бъда иронична — гласът й бе разкаян като на дете, което са смъмрили. — Мислех си, че той може би притежава хумор, тъй като е във владение на архаичните инстинкти.
Зирто махна сърдито с ръка.
— Моля, не ни разбирайте погрешно — каза той на Асмо. — Ние не сме нито циници, нито алтруисти. Аз съм на мнение, че едно разумно приятелство трябва да носи взаимна изгода. И така, храня надеждата, че и вие ще ни направите услуга.
Асмо вдигна поглед от омлета си с омар. „Ето на! — помисли той. — А защо не го каза веднага.“
— Да ви направя услуга? Аз? Любопитен съм да чуя.
— Дреболия — каза Зирто — и по всяка вероятност няма да ви затрудни. Вие бяхте научен консерват, следователно имате информация за период от време, който досега е бил недостъпен за нас.