Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
— Искате да научите нещо за миналото? Та аз току-що чух, че то е „табу“.
— За мислещата личност нищо не е „табу“. Административната доктрина на икономиката пренебрегва историческото познание, тъй като не е ефективно от материална гледна точка. Добре, това влиза в програмата на кефалоидите и не ме засяга. Ние искаме да опознаем миналото, тъй като очакваме от него идеи, които да ни отворят път към бъдещето.
„Какво означава това? — питаше се Асмо. — Вид проверка?“
— Не бих искал да ви създавам затруднения — поде той внимателно, — като ви подкрепя да нарушите КАПИНОМА.
— Какви затруднения?
— Е, предполагам, че нарушенията спрямо КАПИНОМА се наказват.
Зирто го погледна смаян.
— Да се наказват? Кой ви наведе на тази невероятна мисъл?
Асмо сви рамене. Опита да се свърже с Йона, но тя бе на нула.
— На Астилот по принцип нищо не е забранено, мили Асмо — продължи Зирто. — Изглежда, вие наистина произхождате от съвсем архаично време. Всеки дафотил може да прави и да говори каквото му е угодно. Никой не може да му попречи.
— Независимо от всичко, аз едва ли бих могъл да ви помогна. Нито съм научен консерват, нито пък познавам миналото на планетата Астилот. Роден съм на планета, наречена Земя. Последното място на пребиваване, за което си спомням, бе Япетус, деветата луна на Сатурн. Сатурн е планета, която принадлежи към същата слънчева система както и Земята.
— Грандиозно! — извика спонтанно Лука. — Истинска наслада е да стъпваш по обшития с перли килим на вашата фантазия.
Йона въздъхна. Асмо искаше да отговори, но чу нейния Зеко-глас.
— Не е ли по-добре, скъпи, да отложим малко този разговор?
— Защо? — попита поривисто той. — Нали това е истината?
Тя се усмихна с усилие.
— Самият ти не си наясно още с произхода си. Вчера твърдеше, че Япетус е осмата луна на Сатурн.
— Сбъркал съм. Деветата е. Сатурн има единадесет луни. Мога да ти ги изброя по ред.
И той започна да назовава имената им бързо и без запъване. Лука погледна приятелката си с питащ поглед, но тя безпомощно сви рамене.
Когато най-сетне той свърши изброяването и в очакване обходи всички с поглед, Лука сложи ръката си върху неговата и каза настойчиво:
— Вашето предположение, Асмо, че произхождате от друга слънчева система…
— Това не е предположение!
— Бихте ли могъл все пак за минутка да ме изслушате, без да ме прекъсвате?
Ядосан, той издърпа ръката си:
— Не се отнасяйте с мене като със слабоумен.
— Времето преди Еманципацията е заличено. Знае се само, че тогава аслотите са владеели планетата. Те са успели да разгадаят генетичният код и да овладеят насочената мутация. С това те са овладели магическата формула, с която биха могли да подчинят на волята си всички живи същества. Но очевидно техните етични принципи не са били дорасли за това могъщество. Аслотите, обзети от гибелен изследователски порив, не са се побояли дори да експериментират собствените си наследствени заложби. Изглежда, резултатът е бил генетична анархия. По всяка вероятност те са загинали в хаоса на разбушувалите се нуклеинови киселини. Ужас ме обхваща при мисълта, що за страхотни уроди…
— Твърде интересно — прекъсна я Асмо, — но какво общо има това с моя произход?
— Много, Асмо. Тъй като самият вие сте аслот.
Асмо се изсмя неволно.
— Това е невъзможно.
— Сигурно произхождате от време, когато аслотите не са били изхабени от генетични манипулации. Все пак те са били започнали да посягат на ближния си. Сегашния си живот във всеки случай дължите на експеримент, чието морално право ми се струва съмнително, дори и научната му цел да ми е неизвестна.
— Но чуйте ме, Лука…
— Обещахте да не ме прекъсвате. Представите ви за космическия полет без съмнение са създадени от пластична телевизионна игра. И на това щяхте да възразите, нали?
— Да, но…
— Оставете ме да обясня още нещо, Асмо — намеси се Зирто. — Вероятно на тази планета вие сте единственото живо същество, което се намира в естествено, неманипулирано генетично състояние. Когато вчера Йона ни предаде чрез Зеко за срещата си с вас, ние не можехме да повярваме на това чудо. Едва когато ви видяхме пред нас…
— Значи вие дойдохте в ресторанта, само за да ме видите очи в очи?
— Нали трябваше да се уверим във вашето съществуване!
— Значи така — каза Асмо. Недоверието му растеше. Имаше чувството, че го омотават в неразплитаемо кълбо от потайни намерения. — Значи Йона ви осведоми веднага, тъй като е счела, че е уловила рядка птица? А аз мислех… — Той замълча объркан. Значи всичко е било само претекст! Готовността й да се грижи за него, да вечеря с него. Може би и любовта й…