Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
— Моля, опитайте се да ни разберете — прекъсна мислите му Лука. — От десетилетия ние отчаяно търсим изход от нашето безнадеждно положение. И изведнъж ни се предоставя една възможност, съвсем неочаквано, като подарък от небето.
— Абсолютно нищо не разбирам вече — каза Асмо раздразнено. — Безнадеждно положение, генетично манипулиране, подарък от небето! Какво означава всичко това?
— Отнася се до унаследените ви заложби — каза Зирто заклинателно. — Вие сте в състояние да вършите неща, които дафотилите вече не могат да правят.
— Например какво?
— Наистина ли искате да знаете?
— Разбира се!
— Веднага ли? Като ви се докаже на практика?
— Без съмнение и не питайте чак толкова.
Лука кимна към един келнер.
— Минхерът — каза тя и посочи към Асмо — има намерение да ви удари по лицето със собствената си ръка.
Келнерът отстъпи половин крачка назад, но усмивката му остана недоверчива:
— Обичате да се шегувате, нали, мадам?
— Съвсем не — тя се обърна към Асмо. — Или предпочитате да го ритнете откъм гърба?
— Какво моля? — попита той. — Какво означава тази глупост? Вероятно фантазирате.
— Съвсем не е глупост. Искаме да си докажем, че сте годен да упражнявате физическа сила.
Асмо размисляше. Идиотщина, лишена от всякакъв вкус? Или водени от някакви подбуди те искаха да го поставят в неудобно положение?
— Моля те, направи ми тази услуга — каза Йона. — Това е само опит, нищо повече.
— Мъжът не ми е направил нищо. Как да го бия без причина?
— Не можеш да го направиш или не искаш?
— Не ставай смешна!
— Обърнете се! — заповяда Йона на келнера. Мъжът послушно се обърна с гръб към тях.
— Не е необходимо да му причиняваш болка, достатъчен е удар със средна сила.
Асмо се колебаеше. Колкото повече мислеше, толкова по-глупава му се струваше цялата работа. Но видя напрежението по лицата на Йона, Зирто и Лука. Изразът на всеки бе изпълнен с мъчително очакване, примесено с надежда, съмнение и страх. В този момент му стана ясно, че за тях това бе много важно. Самият той не можеше да ги разбере, но беше любопитен какво ли ще излезе.
Стана, тръгна към келнера, сви юмрук и го удари със средна сила между плешките.
Мъжът подскочи напред и се обърна, залитайки. В очите му бе изписан истински ужас. Той се запрепъва заднишком и падна с трясък на пода. Легнал по гръб, замаха ръце и крака като бръмбар, пъхтеше и ломотеше, по устните му се образува пяна. Гледката бе ужасна.
Изведнъж той притихна. По лицето му се изписа изражение, като че ли дочуваше някакви гласове. Асмо тръгна бавно към него, за да му помогне да се изправи на крака. Когато мъжът видя протегнатата ръка на Асмо, лицето му се изкриви в гримаса. Той изкрещя пронизително като животно в смъртна уплаха, скочи, препъна се в шкафа за сервиране, сграбчи го и го запокити със сила на пода. Издрънкаха чаши и прибори, дотичаха зермати, за да обуздаят буйствуващия, но бе твърде късно.
По тялото му премина тръпка, подобна на електрошок. След това се повали като отсечено дърво. Колегите му го хванаха под мишниците и за краката и го извлякоха навън.
Асмо ги последва и видя как в коридора към кухнята безмълвно, без капка съчувствие, те изхвърлиха вдървеното тяло в отвора на шахтата за отпадъци. Обърна се бързо и като замаян се върна обратно в залата.
Цареше тягостно мълчание. Гостите го гледаха втренчено, като да бе чудовище.
Лука бе скръстила ръце пред лицето си, неподвижно облегната на стола.
Йона стана, направи няколко крачки към него, целуна го по бузата с обезкървени устни и пошепна:
— Астилот ще спре вниманието си върху нас.
Асмо се отпусна в един стол.
— Не разбирам как се случи — промълви беззвучно той. — Един човек, аз го…
— Един зермат — каза Йона и сложи ръка на рамото му. — Моля те, успокой се.
Зирто се надигна тромаво, с пребледняло лице. Поклони се и изрече с усилие:
— От името на Маатшапия благодаря ви, Асмо, горещо ви благодаря. Надеждите ни ще се сбъднат.
— Защо не ме предупредихте? — изкрещя Асмо. — Никога не бих се съгласил на този подъл опит.
— Не се вълнувайте, Асмо, зерматът не е човек.
— Трябва да се съобщи за смъртта му на полицията или някъде другаде.
— Администрацията на „кеф“ знае — каза Зирто. — Самата тя се погрижи да се преустановят биофункциите му.
— Администрацията? — попита Асмо недоверчиво. — Но защо го убиха?
— Защото загуби разсъдъка си и се превърна в опасност.
— Загуби разсъдъка си, само защото аз му нанесох един лек удар…