Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
— И което е най-хубавото — прибави Зирто, — евгениката ни е дарила с блокиране на инстинктите. Оскърбителната употреба на сила срещу живи същества е невъзможна за нас. Представете си колко това е и икономично — предотвратено е дори преднамереното разрушаване на предмети.
— Ти виждаш — каза Йона — как мъдростта на нашите прадеди аслотите ни е направила съвършени и ни е предпазила от всички опасности, дори и от самите нас. Ти си по-зле. Затова пък разполагаш с едно малко предимство — можеш да действуваш.
Асмо ги изгледа замислено. Изказванията на събеседниците му се струваха несвързани и нелогични. Те говореха, като че ли сами искаха да се заблудят в нещо — може би в несправедливостта си по отношение на зерматите.
Той кимна.
— Постепенно разбирам. Какво очаквахте от мен? Да извърша нещо, което вие не сте в състояние да сторите?
— Отгатна! — извикаха тримата в един глас.
7.
С функрафт те се плъзнаха под надземната градска железница на тридесет и втората плоскост. Превозното средство имаше овалната форма и меката заобленост на надуваема лодка. Прозрачната врата бе издърпана навътре и Асмо се наслаждаваше на невъзпрепятствуваната видимост към постройките и улиците на града.
Намираха се във вътрешността на планински масив с форма на пръстен, с височина четири километра или тридесет и три плоскости, ширина два и обиколка — двадесет и пет километра. Климатът бе превъзходен. През деня грееше меко слънце, което обгаряше, без да досажда с жегата си. През нощта блестяха звезди по изкуствения небосвод. Два пъти седмично, в точно определено време, валеше дъжд.
Градът, построен нагъсто, бе изпълнен с живот и деятелност. Между многоетажните жилищни сгради се намираха миниатюрни романтични местности, кортове с игрища за игри с топка, по-малки и по-големи езера с цветни водопади.
Лифтове, ескалатори и подвижни ленти стигаха до всеки етаж и до всяка къща. Спирките на подземната транспортна железница служеха за свръзка с външния вят. Липсваха пътни разписания и чакане, на всяка спирка имаше достатъчно кабини. Без прекачване можеше да се достигне до всяко място, до което пожелаеш, тъй като подземната транспортна система обгръщаше цялата планета. Тя се управляваше по електронен път и действуваше безотказно, независима от промените във времето и решенията на човека.
Смаян, Асмо гледаше всичко това, което се разкриваше пред очите му. То му се струваше като райската градина — недействително и приказно. Но след това се улови, че мислите му не бяха тук, а при келнера, когото бе убил. Как можа да се впусне в този съмнителен експеримент? Грешката бе само негова. Той бе изпълнен с яд. А сега? Какво възнамеряваха да правят с него? Какво представляваше чудото, голямото откровение, което му бяха обещали, когато достигнат целта на пътуването? Замислен, той наблюдаваше сменящия се пейзаж.
Всичко наоколо бе покрито със зеленина и цветове. Зданията бяха обхванати от пълзящи растения. Парковете гъмжаха от всевъзможни видове птици, пеперуди, мечки, миниатюрни кенгурута, понита, тюлени, делфини.
Всяко животно, всеки клон, всяко цвете хармонично се свързваше с околната среда. Като че ли нищо не бе случайно. Не се виждаше изсъхнал лист или увяхнал цвят, нито болно или некрасиво същество. Всичко изглеждаше свежо, ново-новеничко и подредено, като че ш създателите на този райски свят едва преди минути бях: свършили работата си. Въпреки това след извести! време Асмо се почувствува странно подтиснат.
— Какво има? — попита Йона. — Изглеждаш тъжен.
Наведе се към него и го целуна по очите, носа и устата. Това не му бе приятно, но тя като че ли не го забелязваше. Действително, какво ти става, попита се той обезпокоен. Преди се стремеше да преодолееш сдържаността й, радваше се на всяка нейна нежност. А сега?… Откъде идваше неприятното чувство? Дали от скрития подигравателен поглед на Лука? Нима тя бе открила неговото смущение? Забелязала ли бе, че се дразни, когато Йона предявява над него права, като към луксозно кученце? Не намери отговор, който би го удовлетворил.
По серпантините на линията те достигнаха до равна площ, която бе огромен увеселителен парк. Посрещна ги шумна музика, писклив смях и смес от миризми на печено и пържено. Сребристи увеселителни машини се въртяха, обсипани с шарени светлини. Стъклени гигантски колела, въртележки с дракони, бълващи огън, лавки, танцови зали, палатки — вихрено море от аромати, звуци и цветове. А над всичко — мрежа от лифтове, с които дафотилите се придвижваха от едно увеселение към друго. На всеки вход — триумфална арка, над която блещукаше голям светлинен символ: защриховано човече в бял кръг.