Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
— Той не знаеше, че един дафотил може да употреби сила. Умът му не побираше такава възможност. И когато все пак се случи, обратно на всички правила, познати на ограничения му мозък, той се побърка.
— Но това не е причина да бъде хладнокръвно убит! Той можеше да мисли, имаше чувства, радости и желания.
— Не като тези при хората — каза Зирто. — Неговите мисли и желания бяха насочени единствено да бъде първокласен келнер. Това бе целта на съществуването му. Той бе така уравновесен и щастлив при изпълнение на тази си задача, че аз почти му завиждам.
Междувременно келнерите бяха отстранили следите от инцидента, бяха донесли нов шкаф за сервиране, нови чаши и прибори. Всичко ставаше спокойно и нормално. Те се държаха така, като че ли събитието изобщо не се бе случвало. Що се отнася до гостите — те бяха изчезнали. Съвзели се от преживения ужас, те крадешком, с плахи погледи се бяха измъкнали от трапезарията.
— Какво ли чувствуват сега келнерите? — запита Асмо.
— Абсолютно нищо. Изобщо не разбраха случилото се. То е извън сферата на представите им.
— Но мъртвият им бе познат?
— Разбира се, дотолкова, колкото им е познат столът или чинията. Като индивид той им бе безразличен. Те не познават чувството за общност, дори и когато години наред са работили заедно.
— Виждате ли — каза Лука, възвърнала самообладанието си, — зерматите са инструменти, машини за оказване услуги с образ на хора. Ще свикнете с това, Асмо, и скоро няма и на ум да ви идва да бъркате копието с оригинала.
— Човекът — поучително заговори Зирто — заема специално място в природата. Той е единственото същество с автономна воля. Пчелите и мравките например, които също живеят в общност, са елементи на биологична система, в която функционират, без да го съзнават сами. По същия начин функционира и зерматът. Той няма свободна воля, няма възможност за себепознание. С една дума, той е като мравките, които не искат нищо друго освен да следват програмираните си инстинкти. И което е още по-важно, отнета му е способността да се солидаризира, да открива в собствената си съдба тази на другаря си по вид. В това отношение зерматът е по-назад и от мравката. Необходимо е да е така. Колкото по-интелигентна е една машина, толкова по-сериозно трябва да се вземат мерки, за да остане изолирана и да не развие социален инстинкт, който би я накарал да образува общност с машините от нейния вид.
— Как се създават зерматите? — попита Асмо. — Сами ли се размножават?
Лука се усмихна.
— Правят се от генетичен материал.
— Значи те са същества от плът и кръв — каза Асмо поривисто. — Чрез едно самоволно вмешателство, което е неоправдано и от морална, и от правна гледна точка, те са принизени до машини. Произхождат от човека и затова с тях трябва да се отнасят като с хора.
— О, съвсем не. Те се произвеждат в реторта. Зерматите са биологична система, която е сходна по функции на дафотилите, нищо повече.
— Сходна по функции система! Като измислите някакво абстрактно наименование, си въобразявате, че с това отнемате всички права на зерматите.
— Но какви права има една машина? Най-много правото на приток на енергия и материал, за да може да функционира.
— Това е варварщина! — каза възмутено Асмо. — С няколко евтини софизма вие изопачавате фактите. Вие сте превърнали зерматите в роби.
Йона снизходително поклати глава.
— Моля те, не ми се сърди, Асмо, но ти разсъждаваш погрешно. Моралните стойности от едно отминало време не могат да бъдат пренесени върху настоящето. Светът се е променил, а с него и това, което е добро и зло.
— Човекът си остава човек — вчера, днес и утре.
— По този въпрос сме на едно мнение — съгласи се Зирто, — само че зерматите не са дафотили. Те не притежават самостоятелна воля. Това е решаващата разлика. Тревогата ви е неоснователна, Асмо, тъй като без съмнение зерматите изпитват от съществуването си върховно щастие. Психиката, характерът, способностите им са определени от изпълнението на специалната задача и за тях тя е едновременно необходимост и радост, и, може да се каже, е цел на всичките им желания.
— Щом като съществуването на зерматите е така идеално и желателно, защо тогава изобщо има дафотили? Защо и вие не се превърнете в зермати?
— Защото сме по-щастливи и от зерматите — каза Лука с особена усмивка. — Нашите психически и физически заложби са облагородени, за да можем по-добре да изпитваме насладите на живота. Материалните блага съществуват в изобилие. Няма войни, няма държави, няма армии, нито политически и икономически съперничества. Всичко е решено абсолютно съвършено. Кой не би искал да бъде щастлив в този рай?