Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
Ник се появи и сервира в плоски медни съдове напитка, от която излизаше пара.
— Готова съм — каза Йона.
Ник се обърна с въпросителен поглед към Асмо, но не получи отговор.
— Готов ли сте и вие, минхер, да вземете конюликс? Асмо кимна. Йона се усмихна и се притисна до него.
— Извинете, минхер, но трябва да ви помоля да изразите съгласието си гласно.
— Наред е, приятелю — каза Асмо.
Ник извади от туниката си кутийка и сложи върху съдовете две кубчета, подобни на захар. Те се мятаха, свистейки, напред и назад по преливащата в цветни отблясъци повърхност и горяха в синкав пламък. Асмо почувствува силна миризма, смесица между лавандула и тамян. Когато кубчетата се разтопиха, Ник се поклони и се оттегли безшумно.
Йона бе сложила брадичка на скръстените си ръце и гледаше Асмо втренчено в очите. Устните й бяха разтворени. Тя отметна назад косата си, която се разпиля по раменете й, и се наклони към него.
Той взе лицето й в ръцете си, но едно чуждо, необяснимо чувство се примеси и му пречеше да мисли само за нея и да забрави всичко друго. Нима го смущаваше съвършенството, с което тя се стремеше да го съблазни, или… Мислите му се объркаха.
Златната ивица на затвореното до горе кимоно на Йона започна да се разтваря. Магнитната пластинка се раздели, освободи врата, кожата с бронзов цвят, основата на гърдите. Деколтето ставаше все по-дълбоко, спускаше се все по-надолу.
С бързо движение тя се обърна и му подаде димящото питие.
— За нашата любов — прошепна тя над ръба на медния съд. Очите й блестяха.
Съпротивата му се сломи. Той небрежно бутна съда встрани и я сграбчи в прегръдките си. Не забеляза, че с това движение бе съборил напитката от масата.
6.
Асмо седеше в леглото с въздушен матрак и препрочиташе онова, което си бе отбелязал с цветен молив върху блок с хартия за рисуване.
Зем е изкуствен мозък на биологична основа, кефалоид от трето равнище.
Зем е второто аз на всеки дафотил, свързано неразривно с неговата личност.
Зем е личната електронна памет на всеки дафотил, която съхранява неговите мисли и сетивни възприятия и ги пази от чужд поглед.
Зем предава информация между дафотила и електронната памет, съхранява съвкупността от познания в областта на естествените науки и опита на дафотила, докато същите бъдат изведени от личната електронна памет.
Зеко е уред за предаване и приемане, конструиран на базата на биотристор, подхранван чрез биотоковете на носителя си. При желание той предава мисли и сетивни възприятия.
Зеко свързва дафотила със Зем.
Зеко свързва дафотилите помежду им.
Зеко свързва дафотилите със зерматите.
Асмо откъсна страницата и я смачка на топче. Първо, трябваше да свикне, че повече не е необходимо да преуморява паметта си, тъй като за това имаше на разположение изкуствен мозък. Всички мисли и сетивни възприятия, които считаше за важни, можеха да бъдат съхранени и по всяко време незабавно отново възстановени.
В стаята влезе момиче с розова кожа, облечено в бански костюм.
— Добро утро, минхер Асмо — зачурулика тя, — и много любов — поклони се и погледна с лъчезарна усмивка. — Имате ли специални желания, минхер?
— Баня и закуска.
— Без масаж? — попита уплашено тя.
— Е, добре — каза той. — С масаж.
Тя кимна, отвори вратата към терасата на покрива, плъзна една от стените на стаята встрани, разпръсна ухаещи цветчета в басейна за плуване, придвижи количка за масаж на колела, приготви хавлиени кърпи и козметични препарати.
Бе прелестно създание. Работата й напомняше танц, така грациозни и леки бяха движенията й. После отвори шахта, събра дрехите на Асмо и ги хвърли вътре.
— Хей, ти! — каза възмутено той. — Защо ми изхвърляш новия костюм?
— Ползуваната дреха е вече отпадък, минхер — отвърна тя чуруликайки.
Възглавницата и покривката от леглото също попаднаха в шахтата.
— Костюмът бе още в безупречен вид — промърмори той.
Тя се усмихна пленително.
— Беше изпрашен.
— Можеше да се изчетка.
Любезно поклащане на глава.
— Това не е хигиенично, минхер.
— На мене пък изхвърлянето ми се струва напълно неразумно разточителство.
— Тъкмо обратното, икономически е много изгодно. Равновесието между потребление и производство би се нарушило, ако нещата се използуват твърде дълго.
— Е, добре, тогава ще трябва да свикна. Но какво става, ако искам да задържа костюма си, когато ми харесва.