Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
— Тогава давате на вашия информатор указание, че го искате като сувенир.
— Благодаря — каза Асмо и скочи в басейна за плуване.
След банята, докато лежеше по корем върху плота за масажи, оставил да мачкат мускулите му и да го разтриват с масла и есенции, той чу до ухото си гласа на Йона, който звучеше като ехо.
— Добро утро, скъпи! Добре ли спа? Можем ли да те очакваме след двадесетина минути за закуска?
— Защо не дойдеш в стаята ми?
— Преди час бях при тебе. Ти още спеше. Междувременно изиграх една партия делфинполо. Взимай пример от мен.
— Трябвало е да ме събудиш.
Тя се засмя.
— Това би било живо насилие. Сега се преобличам и отивам в Къщата на лилиите. Ти, надявам се, си спомняш, че в девет часа там имаме уговорена среща за закуска.
— В същност колко е сега часът?
— Малко след осем и половина. Защо питаш мен?
— Нямам часовник.
— Но, скъпи! Часа ще ти каже Зем. Ако искаш, с точност до части от секундата.
— Ясно. А как ще намеря Къщата на лилиите?
— На Ник е наредено да те придружи. Когато се приготвиш, трябва само да го повикаш.
Масажът бе свършен. Асмо отказа специалните грижи за косата си, а също и педикюра и маникюра, когато разбра, че за тези процедури бяха необходими часове. Момичето прие отказа с очарователна усмивка, но той остана с чувството, че го взе за съвсем занемарена личност.
Започна парадът на манекените. След известно време Асмо откри тъмносиня униформа със сребърни копчета, която му се стори подходяща. Шарените подложки за ордени, сабята и белите ръкавици от кожа хвърли в шахтата за отпадъци. Момичето му помогна да се облече. Когато бе вече готов, застана пред огледалото и откъсна еполетите. Доволен от направеното, кимна сам на себе си, освободи момичето и повика Ник.
Те се изкачиха със стъкления асансьор няколко етажа нагоре. Скоро се озоваха в хълмиста градинска местност, сред която се издигаше постройка, напомняща гигантски пудинг. Въздухът бе наситен със сладникави аромати. Накъдето и да погледнеш — терасовидни градини с цъфтящи лилии.
Ник го преведе през стълбище, оградено от водни струи, след това през въртящи се около оста си стъклени плоскости. Стигнаха до трапезария, залята от светлина. Масите и креслата имаха форма на чашка на лилия. Едва бяха влезли, когато Зеко-глас на жена заговори на Асмо.
— Къде сте? — попита той и се огледа наоколо.
От една от масите се надигна жена. Тя носеше зелен, обшит с перли костюм от материя като тюл, червеникавата й коса блестеше на слънцето. Усмихната, тя тръгна към него и му подаде ръка.
— Добре, че дойдохте. Вече започвах да скучая — тя го завъртя и го заоглежда с критичен поглед от всички страни. — Изглеждате добре — каза тя, — може би прекалено строг. С малко фантазия, може би с ешарп и чифт златни еполети от цялата работа би излязло нещо.
— Мислите ли? — попита той любезно. — Но тъй като без друго говорим на тази тема, вие защо не сте руса, както бяхте вчера, Лука? Щеше да подхожда по-добре на синята ми униформа.
— Мисля, че ще се разбираме — в очите й проблесна присмех. Тя го взе за ръка и го поведе след себе си. — Искате ли да закусите с мене, или предпочитате да чакате другите?
— Благодаря, ще чакам.
— Приятно ли прекарахте първата си нощ? Асмо сви рамене и промърмори нещо неясно.
— Йона е прелестна жена.
Смехът й бе чист като мънисто, странно противоположен на дълбокия й глас.
Седнаха. Лука продължи закуската си. Тя се отдаде изцяло на пастета, който с полупритворени очи топеше върху езика си.
— Впрочем обичам мъжете, които могат да се изчервяват.
Асмо мълчеше и копнееше за мига, в който Йона щеше да се появи. Защо в същност още не бе тук? В нейно присъствие може би и с Лука можеше да се води разумен разговор. Дали да я повика чрез Зеко?
— Все пак няма ли да вземете нещо? — прекъсна тя мислите му. — Папагаите са чудесни — тя посочи съда с плодове, които с разкошните си цветове напомняха тропически птици.
Той направи вътрешно усилие.
— Как се ядат? С нож и вилица ли?
— Слагат се върху десертна чиния, обвивката им се отваря с нож и съдържанието се поставя в устата с лъжица.
Асмо кимна, взе един плод, претегли го шеговито в ръката си и отхапа здравата от него. Червен сок бликна върху масата и потече от ръката и ръкавите му. Невъзмутимо той отхапа втори път.
— Действително превъзходно — каза той и задъвка с наслада.
Лука избухна в звучен смях.
— Не съществува нищо по-хубаво от гневния мъж! — От смях очите й се напълниха със сълзи.
Келнер се втурна със салфетка и съд с вода и започна усърдно да подсушава ръцете на Асмо.
Той издърпа салфетката от ръката му и изръмжа: