Петстотинте милиона на Бегюм

— Познавам системата… Може ли човек да живее в укрепения пояс? — запита Шварц.

— Не. Трябва да си намерите жилище навън, но може да се храните в стола на цеха на много достъпна цена. Заплатата ви е един долар на ден като начинаещ. Всеки три месеца тя ще се увеличава с двадесет на сто. Изгонването от работа е единственото наказание. При всяко нарушение на правилника то се налага от мене като първа инстанция, а при обжалване — от инженера. От днес ли ще почнете?

— Защо не?

— Ще имате един полуден — забеляза майсторът надзирател, като поведе Шварц към една вътрешна галерия.

Двамата тръгнаха по широк коридор, пресякоха един двор и влязоха в просторна зала, която по размерите си и по лекото си скеле напомняше перон на първокласна гара. Като я измери с поглед, Шварц не можа да не изпита професионално възхищение.

Отстрани на дългата зала два реда огромни цилиндрични колони, с диаметъра и височината на колоните на черквата „Свети Петър“ в Рим, се издигаха от пода до стъкления свод, през който излизаха навън. Това бяха комините на също такъв брой пещи за пудлинговане, които бяха иззидани в основите й. Имаше по петдесет на всеки ред.

В единия край пристигаха час по час влакове, натоварени с чугунени балванки за захранване на пещите. На другия край влаковете с празните вагони вземаха и отнасяха чугуна, превърнат в стомана.

Целта на пудлуването е тъкмо това преобразуване. Бригади от полуголи циклопи, въоръжени с дълги железни куки, извършваха усърдно тази преработка.

Чугунените балванки, хвърлени в пещта с шлаков кожух, най-напред се подлагат на висока температура. За да се получи желязо, започват да бъркат чугуна, щом се превърне в каша. А за да се получи стомана, този железен карбид, толкова сходен и все пак толкова различен по качествата си от сходния нему метал, необходимо е чугунът да стане течен и затова в пещите да се поддържа по-висока температура. Тогава подлинговчикът с края на куката си бърка и преобръща сред пламъка металната каша, след това тъкмо когато тя достигне при сливането си с шлаката известна степен на якост, я разделя на четири топки или шупливи „крици“, които подава една по една на помощник-ковачите.

Тази обработка се извършва в средата на залата. Срещу всяка пещ се намира по един голям механичен чук, привеждан в движение от парата на вертикален котел, поставен в самия комин. Този механичен чук се управлява от работник ковач. Покрит от глава до пети с ламаринени надлакътници и ботуши, този рицар на производството хваща с дългите си клещи нажежената до бяло „крица“ и я подлага на чука. Под тежестта и ударите на тази огромна маса от крицата се изцеждат като от сюнгер всички нечисти вещества сред дъжд от искри и кални пръски.

Рицарят, облечен в броня, я предава на помощниците да я сложат пак в пещта и след като се нагорещи, да я изчукат отново.