Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
За всички те бяха необразована наивна раса, надарена с известни елементарни сръчности, но с повече мускули, отколкото мозък. Имаше обаче някои мюти — особено летописците, — които показваха висок интелект и неочаквана проницателност. Мистър Сноу, летописецът на племето М’Кол, беше един от тях и точно към него се беше обърнал Яма-Шита за помощ при доставката на летящ кон.
Феодалът беше запознат с непотвърдените твърдения, че някои мюти притежават свръхестествени сили; загадъчни, надарени индивиди, известни като повелители и прорицатели. Майсторите на желязо, които се молеха на капища, посветени на Амерацу-Омиками, вярваха, че материалният свят е проникнат от духовния свят — царството на Ками, — но Яма-Шита се отнасяше към историите за мютска магия с подигравка. Според него мютите не представляваха заплаха за майсторите на желязо. Въпреки големия им брой фрагментарната природа на племенната система и традиционната враждебност, с която съперничещите фракции гледаха една на друга, правеха невъзможно те да предприемат мащабна акция срещу благодетелите си на изток или срещу враговете си на юг. Плейнфолк държаха много на територията си, но не бяха строители на империя. Затова беше безопасно да се снабдяват с оръжие. Неумолимата им омраза към дългите кучета и използваната от тях партизанска тактика бяха идеални за отблъскване на разузнавателните придвижвания на надземните военни машини на Федерацията.
Понякога Яма-Шита се чудеше дали Плейнфолк разбират, че са манипулирани, но никога не му мина през ума, че може да са вдъхновени от чувство за провидение. Той никога не беше чувал за пророчеството за Талисмана, но дори да го беше чул, щеше набързо да го отхвърли. Любопитството му към мютите беше ограничено от вътрешната убеденост в собственото му превъзходство и това на системата, която представляваше. По негово мнение — което се споделяше от всички майстори на желязо от шогуна надолу — от мютите не можеше да се научи нищо за самите тях. Яма-Шита не беше антрополог, нито беше учен по сравнителна религия — той беше ангажиран с управление на ресурси.
Това селективно събиране на информация означаваше, че Яма-Шита, подобно на пратеника, не знаеше нищо за „свръхнормални“ мюти. Така че направи същото погрешно заключение в края на януари, когато до него стигна новината за неочакваната промяна на Клиъруотър от многоцветна мютка в дълго куче с чиста кожа — също като шогуна, той реши, че това е предателство.
Гневът му беше насочен срещу двама души: срещу Мистър Сноу, заради опита да го измами, и срещу генералния консул, заради неговата слабост и глупост. Когато Кио Мин-Орота го информира за станалото, първата му мисъл беше бързо да ликвидира Клиъруотър с помощта на някой платен убиец, но Кио го увери, че като се вземат предвид всички обстоятелства, никой от тях не може да бъде обвинен в съучастничество.
Като размисли, Яма-Шита се съгласи, но също като шогуна, беше изправен пред дилема. Скриването на присъствието на жена дълго куче беше едновременно нежелано затруднение и небесен дар. Необяснимото желание на консула да спи с жена с нисък социален статус го правеше уязвим за шантаж. Този човек явно беше дегенерат, но връзките му по върховете чрез неговия брак за една от сестрите на шогуна го правеха важна пионка в опасната игра, която беше в ход сега.
Мистър Сноу, летописецът, беше съвсем друг проблем. Каква игра играеше лукавият старец с израстъци по главата? Тъй като се беше наел да достави летящ кон срещу пушки, следваше, че участва в тази измама. Означаваше ли това, че е в тайно споразумение с Федерацията?
Ако беше, в искането маскираната жена дълго куче да бъде върната на М’Кол заедно с облачния воин, когато изпълнят задачата, имаше смисъл. Очевидно тя и нейният партньор трябваше да докладват за всичко, което са видели: за занаятчийските умения на майсторите на желязо и за тяхната способност да усвояват нови техники, за начините, по които ще захранват с енергия летящите коне, и за тяхното умение да ги използват във въздуха. Нищо чудно, че облачният воин беше поискал да им бъде разрешено да останат заедно. Това беше хитра уловка, но никой мют или трекер, влязъл в Ни-Исан, не се беше върнал да разкаже нещо — и тази дръзка двойка щеше да сподели същата съдба.