Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Може би е така. Макар че лично аз съм на друго мнение.
Бойл пресуши и тази халба на един дъх и премигна уморено.
— Май се държах доста сприхаво. Съжалявам, винаги излизам от операционната в такова настроение. Забравих, че ти е приятел.
Соломон отново почувства сладко-горчивата вълна на облекчение и тъга и отговори, като подбираше думите внимателно:
— Не, Йохан Смит не ми е приятел.
— Така ли? Имах други впечатления.
— Господин Смит няма приятели. Аз съм негов адвокат и нищо повече. Като такъв, несъмнено съм му верен докрай.
— Ясно. Радвам се, че не си вложил чувства в тази работа, защото прогнозата е доста песимистична — нещо, което аз зная по-добре от всеки друг. — Помисли малко и добави: — Но пък може този път да се получи. Имаме добро съвпадение в тъканните характеристики въпреки огромните разлики между пациент и донор. Идентична кръвна група, което също помага. Току-виж извадим късмет, а? Дори несъответствието на мозък и черепна кутия не се оказа такъв сериозен проблем.
— Тогава защо сте толкова мрачен?
— Имаш ли представа за колко милиона нервни връзки става въпрос? Да не мислиш, че мога да ги свържа всичките само за единадесет часа? Дори не сме се опитвали, работихме само върху нервите на главата, после съшихме прекъснатите краища на гръбначния стълб и го ударихме на молитви. Може да се свържат, но по-вероятно не — и никой не знае защо.
— Разбирам. Това, което не ми е ясно, е как тези милиони връзки понякога се възстановяват? Като при вашите две шимпанзета.
— Просто имах късмет, мама му стара! Човешката нервна система е безкрайно изобретателна в своята защита. Вместо да възстановява стари пътища тя открива нови — ако е в състояние — и се учи да ги използва. Чувал ли си за онзи лабораторен експеримент с обърнатите очила?
— Боя се, че не.
— Става дума за обърнати лещи, които поставили на очите на един студент. В продължение на два дни той виждал всичко с краката нагоре, трябвало да го водят за ръка, да му помагат. После, съвсем неочаквано, нещата си застанали по местата — мозъкът превключил няколкостотин хиляди връзки и вече интерпретирал новата информация правилно. На този етап свалили очилата на доброволеца — и без очилата той видял света наопаки. Отново преминал през мъчителния няколкодневен процес и мозъкът пак успял да възстанови нервните пътища, докато накрая картината на околния свят се върнала към нормалното. Нещо от тоя род се е случило и с моите две шимпанзета, Абелар и Елоиз. В началото никаква реакция и аз просто сметнах, че това е поредният провал. След това се появиха конвулсивни движения и се наложи да ги завържем, за да не се наранят — спонтанни помръдвания без контрол. Като при бебетата. Но на мозъка му е нужно време, за да се научи да управлява собственото си тяло. Не ме питай как, аз съм хирург и мога само да предполагам — питай физиолозите, те ще те затрупат с всякакви теории. Или питай пациента, неговият отговор няма да е по-лош, отколкото на всеки друг. А може да се обърнеш и към някой свещеник. Ей, твоят шофьор в кръг ли върти? До хотела ми има не повече от пет минути.
— Докторе, ще ви призная, че си позволих още едно своеволие. Багажът ви е прибран, сметката в хотела уредена и вещите ви са пренесени в моята гостна.
— Божичко! Защо?
— За вашата собствена сигурност.
— Този хотел ми се струваше достатъчно сигурен. Въоръжена охрана на всяка врата, още въоръжени пазачи при асансьорите — поне три пъти трябваше да си показвам документите при всяко влизане и излизане. Не знаех в какъв военен лагер са се превърнали тези ваши Щати. Не е ли изморително?
— Така е. Но човек привиква с тези неща. Вашият хотел е достатъчно безопасен, поне що се отнася до физическата ви сигурност. Но утре медиите ще хукнат по петите ни и там няма да се скриете от тях. Нито от полицията.
Бойл го погледна с умерена доза тревога.
— Правни усложнения? Нали ме уверихте, че сте се погрижили за всичко?
— При това лично. Така е. Донорът беше семеен и за щастие и двамата съпрузи бяха дали съгласието си предварително. Разполагахме с няколко хиляди доброволци от същата кръвна група, макар да не знаехме кога точно ще получим възможност да използваме тялото на някой от тях. Но ето че извадихме късмет и то без никакви сериозни усложнения — във всеки случай не и непреодолими — и дори получихме разрешение от съдебните власти под предлога „полезни и перспективни изследвания“. Въпреки това журналистите ще вдигнат шум и тогава може да се намеси някой друг съд. Докторе, мога да ви прехвърля за по-малко от час в Канада или където и да било на тази планета — дори на Луната, без да чакате ред. Каквото си изберете.