Няма да се уплаша от злото

— Ще се менкаме ли?

— Предполагам. Не каза.

— Да се сменяме значи. — Тя въздъхна. — Мили, нямам нищо против да му заемаш някоя банкнота, която никога няма да ти върне. Но Големия Сам не е гуру, той е най-обикновен сексманиак. Освен това ми е неприятен.

— Юнис, Големия Сам и Джиджи дават каквото имат. Никой не ни кара насила.

— Теоретично си прав. Но единственият начин да се отървеш от някой Кръг е никога да не се включваш в него. Особено когато става дума за Седмия кръг. Ти обеща ли му? Тогава ще стискам зъби и ще се усмихвам.

— Не. Рекох, че първо ще питам теб и ще му кажа утре.

— Е? Какво очакваш от мен, мили?

— Ясно, ще му кажа не.

— О, миличък. Но май не ми отговори. Има ли някаква специална причина, заради която искаш да сме в Кръга? Да не е заради някой критик? Или търговец? Ако Джиджи ти е на ума, защо не я помолиш да ти позира някой път, когато съм на работа? Ще дотича веднага с развята опашка — виждам какви очички ти прави.

Той поклати глава и се засмя.

— Нйет, Ивет. Повярвай, моме, избрах Големия Сам, защото мислех, че ти би искала да е той. Но ще ти призная, от него ме полазват тръпки — има лоша аура.

— О, какво облекчение! Миличък, знаеш, че като се оженихме, ти обещах да се менкаме — всеки път, когато ме помолиш. И го направих няколко пъти. Почти всички бяха приятни, освен един, който бе голяма скука. Но предпочитам сама да си избирам партньорите.

— Грабвай пицата и се хопвай на трона. Ще ти рисувам краката, докато ядеш.

— Да, мили. — Тя се настани в креслото и отхапа от пицата. През следващите няколко минути се чуваше само нейното мляскане и неговите възбудени въздишки, примесени с цинизми, които издаваха висша степен на артистична възбуда. Но никой не им обърна внимание — Джо Бранка бе изцяло погълнат от творческа еуфория, а жена му — от удоволствието да е обект на възхищение.

Най-сетне той подметна едно лаконично „долу“ и й подаде ръка.

— Може ли да погледна?

— Не. Сега си само ребра и цици. Още не вдигай ръце. Искам да ги огледам.

— Като че ли не познаваш всяка моя гънка.

— Млък! Трябва да обмисля как да ги изрисувам утре. — И след малко добави: — Мислех си как да не прекаляваме с голотата за шефа. Имам решение.

— Какво?

— Ха-ха. Ще ти нарисувам сутиен.

— Но това няма ли да развали ефекта, мили? Русалките не носят сутиени.

— И това е решено. Ще използвам мидени черупки — от плоските, нащърбени по края. Знаеш ги.

— Не и аз, скъпи. Няма ги много из Айова.

— Не бери грижа. Морските черупки са добра емпатия и хубав символ. — Той се ухили. — Хубавице, ще ти изрисувам сутиен от черупки да напълниш очите на шефа ти. Цял ден ще се цъкли да види дали е истински, или рисунка. Ако не издържи и попита — аз печеля.

Тя измърка щастливо.

— Джо, ти си истински гений!