Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Струва ми се, че едно питие ще ви дойде добре.
Докторът неочаквано се усмихна.
— Къде е най-близкият бар?
— На двайсет метра оттук. В моята кола. Паркирана е на етажа. Заредена с австралийска бира, както студена, така и на стайна температура. И други неща. Уиски, джин. Каквото пожелаете.
— Божичко, вие американците знаете как да печелите. Добре. Но първо да се преоблека. — Той се обърна.
Соломон го спря отново.
— Докторе, позволих си да взема костюма ви и да го отнеса в колата. Така че можем да тръгваме веднага.
— Той си „позволил“! — Бойл поклати глава. — Добре казано. Хубаво, щом не ти пречи миризмата на пот, да вървим. Ще се изкъпя в хотела. Води ме, Макдъф!
Соломон мълчаливо го отведе до колата и не заговори, докато не му наля голяма халба австралийска бира — той самият я избягваше, беше му прекалено силна, както бе установил в младежките си години. Колата се понесе безшумно и гладко — Рокфорд бе предупреден, че отзад ще се пие.
Соломон почака, докато гостът му пресуши халбата и ахна от удоволствие.
— Как мина, докторе?
— А? Отлично. Добре планирано, многократно репетирано и чудесно изпълнено. Как иначе? Събрал си страхотен екип.
— Значи ли това, че операцията беше успешна?
— … но пациентът умря. Нали така завършваше тази черна шега?
Джейкъб Соломон усети, че го залива вълна на мъка и облекчение. Въздъхна и заговори:
— Какво пък, очаквах го. Благодаря ви, докторе. Зная, че сте направили всичко по силите си.
— Успокой се, човече! Нямах предвид, че този пациент е умрял, просто довърших клишето. Операцията мина точно според плановете ми, пациентът беше в задоволително състояние, когато прехвърлих наблюдението на асистентите ми.
— Значи очаквате той да оживее?
— Не „той“, а „то“. Това нещо там не е човешко същество и едва ли някога ще бъде. То няма да умре, не може да умре — освен ако някое от вашите съдилища не издаде заповед да изключат животоподдържащите машини. Тялото е младо и здраво, с грижите, които получава, ще изкара дълго време, но като протоплазма, не като човешко създание. Може би дори години. И когато си тръгвах, мозъкът също бе жив — мониторите продължаваха да засичат силни алфа-вълни в отговор на дразненията. Той също ще оцелее, след като получава необходимото количество кръв от младото тяло. Но дали този мозък и това тяло някога ще се бракосъчетаят в живо човешко същество… към коя църква принадлежите?
— Към никоя.
— Жалко, щях да ви предложа да звъннете на Господ Бог и да попитате Него, защото аз не зная отговора. Тъй като успях да съхраня ретината и вътрешното ухо — аз съм първият хирург, който го е направил, макар че едва ли ще ми дадат медал за това, — то може би ще чува и вижда. Вероятно, ако се възстанови гръбначният мозък, ще възвърне част от двигателните си функции и дори ще може да се облекчава, с чужда помощ. Но ще ви кажа съвсем откровено, господин адвокате, най-вероятният изход е, че този мозък никога повече няма да се отвори към обкръжаващата го действителност.
— Надявам се предположенията ви да се окажат погрешни — отвърна с благ тон Соломон. — Възнаграждението ви е в пряка зависимост от това да възстановите зрение, слух и говор — като начало.
— Когато свинете литнат.
— Съжалявам, но не ми е разрешено да ви платя при други обстоятелства.
— Грешиш, приятелче. Не ме интересуват вашите правила, аз съм само един касапин. Това, за което говориш, е премията, в случай че пациентът се възстанови напълно. Плаща ми се, за да оперирам. Оперирах. Точка. Такива са моите принципи, наречи го ако искаш моят морал, пък каквото щат да говорят онези копелдаци.
— Като стана дума за това… — Соломон бръкна в джоба и извади плик. — Ето ви възнаграждението.
Хирургът прибра плика. Соломон попита:
— Няма ли да проверите съдържанието?
— Не е необходимо. Ако сумата не отговаря на уговорката ни, ще ви съдя. Но в момента това не ме интересува.
— Още една бира? — Соломон отвори нова бутилка. — Ще ви кажа. Сумата е точно каквато очаквахте. Това е номерът на откритата за вас сметка в швейцарска банка. Освен това там е отбелязано, че сме платили всички разноски на асистентите, компютърното време, болничните разходи и прочее. Надявам се по-късно да имаме възможност да ви изплатим и споменатата премия.
— О, не бих отказал, изследванията в наше време са скъпо начинание, а много ми се иска да продължа. В края на краищата някой ден току-виж ме обявят за неотменна част от медицинската история… макар че сега ми се подиграват и ме наричат шарлатанин.