Време на презрение

— Говори.

— Удвоен размер на общия данък и данък сгради, както и данъците, вземани директно от военните власти. Всички търговци и предприемачи трябва да плащат допълнително на кралската хазна „десети грош“, напълно нов данък, по един грош от всеки нобел оборот. Джуджетата, гномите, елфите и полуръстовете освен това плащат повишени общ данък и данък сгради. А ако осъществяват търговска или производствена дейност, отгоре на всичко се облагат и с „дарителски“ данък за нехора, възлизащ на десет процента. По такъв начин аз отчислявам в хазната над шейсет на сто от доходите си. Моята банка, в това число и всичките й филиали, дава на Четирите кралства шестстотин гривена годишно. За твое сведение, това е почти тройно повече от данъците, които някой богат дук или граф плаща на кралската хазна.

— А хората не плащат ли „дарителски“ данък за армията?

— Не. Плащат само общ данък и данък сгради.

— Следователно — поклати глава магьосницата — джуджетата и другите нехора финансират провеждащата се в горите кампания против Scoia’tael. Очаквах нещо такова. Но какво общо има това със Събора на Танед?

— След вашите събори винаги става нещо — промърмори банкерът. — Впрочем, надявам се този път да стане обратното — съборът ви да сложи край на това, което става. Много бих се радвал, например, да спрат тези странни скокове в цените.

— Поясни.

Джуджето се разположи удобно в креслото и сплете пръсти върху прикрития от брадата му корем.

— Работя в своята област от доста години — каза той. — Достатъчно дълго, за да съм се научил да свързвам движението на някои цени с определени факти. В последно време цените на скъпоценните камъни скочиха много. Много се търсят.

— Обменят пари в брой срещу скъпоценности, за да избегнат загуби при колебанията на курса и обезценяването на парите?

— И това също. Освен това камъните имат още едно огромно предимство. Лежащата в джоба кесия с няколко унции диаманти се равнява по стойност на около петдесет гривена, а такава сума в монети тежи двайсет и пет фунта и изисква доста солидна торба. С кесия в джоба може да се бяга доста по-бързо, отколкото с торба на рамо. А и двете ти ръце са свободни, което също не е без значение. С едната си ръка можеш да държиш жена си, а с другата, ако се наложи — и да халосаш някого.

Цири тихичко прихна, но Йенефер веднага я успокои със страховит поглед.

— Следователно — вдигна глава тя — има такива, които предварително се подготвят да бягат. Интересно, накъде?

— Най-високо се котира далечният Север. Хенгфорс, Ковир, Повис. Първо, защото е наистина далече. Второ, тези държави са неутрални и са в добри отношения с Нилфгард.

— Разбирам. — Язвителната усмивка не слизаше от лицето на магьосницата. — Значи диамантите в джоба, жената — за ръката, и на Север? А не е ли твърде рано? Всъщност, както и да е. Какво друго поскъпва, Молнар?

— Лодките.

— Какво?

— Лодките — повтори джуджето и се озъби. — Всички корабостроители от крайбрежието строят лодки, поръчани от интендантите на армията на крал Фолтест. Интендантите плащат добре и постоянно правят нови поръчки. Ако имаш свободен капитал, Йенефер, вложи го в лодки. Златен бизнес. Изработваш лодка от тръстика и кора, представяш фактура за гемия от първокачествено борово дърво, делиш горницата наполовина с интенданта…