Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
— Позна.
— А аз?
— Какво ти?
— Също искам да изглеждам добре. Ще се среша…
— Сложи си шапката — изрече рязко Йенефер, без да спира да се вглежда във висящото над ушите на коня огледало. — Точно там, където беше. И скрий косите си под нея.
Цири гневно изсумтя, но веднага се подчини. Отдавна се беше научила да различава оттенъците в гласа на магьосницата. Знаеше кога може да опита да спори, и кога — не.
След като най-накрая приведе в ред къдриците на челото си, Йенефер извади от дисагите си зелено стъклено шишенце.
— Цири — каза тя, вече по-меко, — нашето пътешествие е обвито в тайна и още не е свършило. Затова трябва да криеш косите си под шапката. На всички градски порти има хора, на които им се плаща за точно и старателно наблюдение на пътниците. Разбираш ли?
— Не — отговори нахално Цири, дърпайки юздата на врания жребец на магьосницата. — Ти така се разкраси, че на тези наблюдатели на портата ще им изскочат очите! И това ако е потайност!
— Градът, към който сме се насочили, се казва Горс Велен — усмихна се Йенефер. — Аз нямам нужда да се крия в Горс Велен, а даже, бих казала, напротив. Но при теб нещата са по-различни. Никой не бива да те запомня.
— Тези, които зяпат теб, ще забележат и мен!
Магьосницата отвори шишенцето, от което се разнесе ухание на люляк и касис. Сложи на върха на пръста си малко от съдържанието на шишенцето и го втри под очите си.
— Съмнявам се, че някой ще ти обърне внимание — изрече тя със загадъчна усмивка.
Пред моста имаше дълга колона от конници и каруци, а пред портата се тълпяха пешеходци, чакайки да минат през пункта за проверка. Цири изсумтя, възмутена от перспективата за дълго чакане. Обаче Йенефер се изправи в седлото и потегли в тръс, гледайки високо над главите на пешеходците, които бързо отстъпваха, правейки й път и покланяйки се с уважение. Стражите с дълги ризници също забелязаха магьосницата веднага и й освободиха пътека, без да жалят дръжките на копията, с които налагаха опърничавите или твърде бавните.
— Тук, тук, благородна госпожо! — извика един от стражите, зяпнал Йенефер и пребледнял. — Влезте тук, моля! Отстъпете! Отстъпете, нахалници!
Спешно извиканият началник на караула се подаде от караулното, навъсен и ядосан, но когато видя Йенефер, се изчерви, опули очи и отвори уста, след което се поклони ниско.
— Покорно ви приветствам в Горс Велен, благородна госпожо — промърмори той, като се изпъна и се опули още повече. — На вашите услуги съм… Мога ли с нещо да ви услужа? Да осигуря ескорт? Гид? Може би да повикам някого?
— Няма нужда. — Йенефер се изправи в седлото и го погледна отвисоко. — Ще бъда в града за кратко. Отивам в Танед.
— О, разбира се… — Войникът запристъпва от крак на крак, без да откъсва поглед от лицето на магьосницата. Останалите стражи се държаха по същия начин. Цири се изпъчи гордо и вирна глава, но забеляза, че никой не я гледа. Сякаш изобщо не съществуваше.
— Разбира се — повтори командирът на стражата. — Да, в Танед… На Събора. Естествено. В такъв случай ви пожелавам…
— Благодаря. — Магьосницата подкара коня си, като очевидно изобщо не я интересуваше какво е искал да й пожелае командирът. Цири я последва. Стражите се кланяха на преминаващата Йенефер, като все така не удостояваха с поглед девойката.
— Не те попитаха дори за името ти — промърмори тя, настигайки Йенефер и ловко насочвайки коня между издълбаните в калта коловози. — Нито за това къде отиваме! Омагьоса ли ги?
— Не тях. Себе си.
Магьосницата се обърна и Цири ахна. Очите на Йенефер пламтяха с виолетов блясък, а лицето й сияеше от красота. Ослепителна. Предизвикателна. Опасна. И неестествена.
— Зеленото шишенце! — веднага се досети Цири. — Какво имаше в него?
— Гламарие. Еликсир, по-точно — мехлем за специални случаи. Цири, трябва ли да минаваш през всяка локва по пътя?
— Искам да измия краката на коня над копитата!
— Не е валял дъжд цял месец. Това не е вода, а помия и конска пикня!
— Аха… Кажи ми, защо използва този еликсир? Чак толкова важно ли беше…
— Това е Горс Велен — прекъсна я Йенефер. — Град, който дължи в значителна степен благополучието си на магьосниците. Или по-точно — на магьосничките. Ти сама видя как се отнасят към магьосничките. А на мен не ми се искаше нито да се представям, нито да доказвам коя съм. Предпочетох това да бъде ясно от пръв поглед. След онази червена къща ще завием наляво. По-бавно, Цири, сдържай коня си, защото ще бутнеш някое дете.
— А защо трябваше да идваме тук?
— Вече ти говорих за това.
Цири изсумтя, стисна устни, силно сръга коня с пета. Кобилата се вдигна на задните си крака, като едва не се стовари върху разминаващата се с тях каруца. Коларят се надигна от капрата и понечи да я нагости с каруцарски букет от ругатни, но при вида на Йенефер бързо седна обратно и се зае внимателно да изучава цървулите си.