Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
— Стига шегички, Джанкарди. Обясни за какво става въпрос.
— Тези лодки — каза неохотно банкерът, гледайки в тавана, — ги транспортират на юг. До Соден и Бруге, за Яруга. Но доколкото ми е известно, не ги използват, за да ловят риба с тях, а ги крият в горите по десния бряг. И разправят, че войниците с часове тренират да влизат и излизат от тях. Засега на сушата.
— Аха — прехапа устни Йенефер. — Но защо някои бързат толкова много за север? Яруга е на юг.
— Съществуват основателни опасения — промърмори банкерът, поглеждайки Цири, — че император Емхир вар Емрейс няма да остане възхитен от вестта, че тези лодки са пуснати във водата. Някои предполагат, че това може да разгневи Емхир, и тогава би било най-добре да са колкото се може по-далеч от нилфгардската граница… По дяволите, поне до жътва. Ако жътвата е отминала, ще въздъхна с облекчение. Ако има нещо да става, ще бъде преди жътва.
— Реколтата ще бъде в хамбарите — изрече бавно Йенефер.
— Съгласен съм. Трудно е конете да пасат на стърнището, а крепост с пълни хамбари се обсажда дълго… Времето благоприятства земеделците и реколтата обещава да е добра. Да, времето е необикновено хубаво. Слънцето пече, не се очакват дъждове… А в Дол Ангра Яруга е много плитка… Лесно е да се прекоси. И в двете посоки.
— Защо Дол Ангра?
— Надявам се — банкерът поглади брадата си, измервайки магьосницата с проницателен поглед, — че мога да ти се доверя.
— Винаги си можел, Джанкарди. И нищо не се е променило.
— Дол Ангра — изрече бавно банкерът, — това са Лирия и Аедирн, които имат военен съюз с Темерия. Нали не мислиш, че Фолтест купува тези лодки за себе си?
— Не — отговори бавно магьосницата. — Не мисля. Благодаря за информацията, Молнар. Кой знае, може и да имаш право? Може и на Събора да ни се удаде да повлияем на съдбата на света и населяващите го хора?
— Не забравяйте и за джуджетата — изсумтя Джанкарди. — И за техните банки.
— Ще се постараем. Но след като вече заговорихме за това…
— Слушам те внимателно.
— Имам разходи, Молнар. А ако изтегля нещо от сметката при Вивалди, сигурно ще има още някой, готов да се удави, така че…
— Йенефер — прекъсна я джуджето, — ти имаш неограничен кредит при мен. Погромът във Венгерберг се случи много отдавна. Може и да си го забравила, но аз няма да го забравя никога. Никой от семейство Джанкарди няма да го забрави. Колко ти трябват?
— Хиляда и петстотин темерийски орени, които да се преведат във филиала на Чианфанели в Еландер, на името на храма на Мелителе.
— Смятай го за направено. Приятен превод — даренията за храмове не се облагат с данъци. Какво още?
— Колко е сега годишната такса за обучение в училището в Аретуза?
Цири наостри слух.
— Хиляда и двеста новиградски крони — каза Джанкарди. — За новите ученички не жалят нищо — живеят в Аретуза като принцеси. А от тях се издържа половината град — шивачи, обущари, сладкари, доставчици…
— Знам. Внеси две хиляди по сметката на училището. Анонимно. С уговорката, че са за записване и предплата за обучение… За една ученичка.
Джанкарди остави перото, погледна към Цири и се усмихна с разбиране. Цири слушаше внимателно, преструвайки се, че разглежда книгата.
— Това ли е всичко, Йенефер?
— Още триста новиградски крони за мен, в брой. За Събора на Танед ще ми трябват поне три рокли.
— Защо са ти пари в брой? Ще ти дам банков чек. За петстотин. Вносните платове също поскъпнаха доста, а ти няма да тръгнеш да обличаш вълна или лен. И ако нещо ти потрябва — за теб или за ученичката в Аретуза, — моите магазини и складове са на твое разположение.
— Благодаря. За какъв процент ще се договорим?
— Ти си платила процентите предварително на семейство Джанкарди, Йенефер — вдигна глава джуджето. — По време на погрома във Венгерберг. Да не говорим повече за това.
— Не обичам такива дългове, Молнар.
— Аз също. Но аз съм търговец, джудже на делата. Знам какво е това дълг. Знам неговата цена. Повтарям — да не говорим повече за това. Нещата, за които помоли, можеш да ги смяташ за изпълнени. Нещата, за които не си помолила — също.
Йенефер повдигна вежди.
— Един близък за теб вещер неотдавна е посетил град Дориан — изкикоти се Джанкарди. — Доложиха ми, че е задлъжнял към тамошния лихвар със сто крони. Лихварят работи за мен. Ще уредя този дълг, Йенефер.
Магьосницата хвърли поглед към Цири и силно сви устни.