Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
Застанала до парапета на най-горното ниво, Шалан виждаше само половината от пространството долу. Това място беше прекалено огромно, прекалено величествено, та да е построено от човешки ръце. Как беше възможно терасираните нива да са толкова точно изравнени? Дали за създаването на отворените пространства са използвани Превръщатели? Колко ли скъпоценни камъни са използвани за това?
Беше сумрачно; вместо общо осветление само малки изумрудени лампи грееха по пода на пътеките. Арденти от Светилището на Проникновението от време на време минаваха и подменяха сферите. Тук трябва да имаше стотици и стотици изумруди; явно от тях се състоеше карбрантското кралско съкровище. Какво по-добро място за него от напълно безопасния Паланеум? Тук те се пазеха и същевременно осветяваха огромната библиотека.
Шалан продължи по пътя си. Слугата й парш носеше фенер с три сапфирени марки. Меката синя светлина се отразяваше от каменните стени, части от които бяха Превърнати в кварц просто за красота. Перилата на пътеките бяха изработени от дърво и после Превърнати в мрамор. Когато прокара пръсти, Шалан усети структурата на дървото. Същевременно се долавяше и студенината на камъка. Сякаш предназначението на тази странност беше да обърква сетивата.
Паршът носеше кошничка с книги, илюстрирани от най-големите имена в естествените науки. Ясна започна да позволява на Шалан да отделя малко от времето за учене на предмети по свой избор. Само по един час на ден; забележително колко скъп й беше станал този час. Напоследък се ровеше в Пътешествия на запад от Мялмр.
Светът беше удивително място. Шалан жадуваше да научи повече, искаше да наблюдава всички и всяко от създанията, да ги скицира в бележника си. Да организира Рошар като го улови в образи. Всички книги, които прочете, прецени като непълни, макар и чудесни. Всяка от авторките беше добра или с думите, или с рисунките. Рядко се случваше някоя да я бива и в двете. А ако авторката се случеше добра и в двете, то се оказваше слаба в науката.
Толкова неща не разбираха. Шалан би могла да попълни празнотите.
Не, заповяда си тя твърдо, докато крачеше. Не съм тук да правя това.
Ставаше все по-трудно и по-трудно да се съсредоточи върху кражбата, въпреки че Ясна оправда надеждите й и почна да я ползва като прислужничка в банята. Това скоро щеше да й предостави необходимата възможност. И все пак, колкото повече учеше, толкова повече жадуваше за знания.
Поведе парша към един от асансьорите. Други двама от неговите събратя я спуснаха надолу. Шалан огледа кошницата с книги. Можеше да почете на слизане, може би да си довърши главата от Пътешествията…
Отвърна се от кошницата. Съсредоточи се. На петото ниво надолу излезе от асансьора и прекоси пътечката от него към обиколната пътека. Като стигна стената, зави надясно и повървя още малко. Край стената се редяха врати и щом намери нужната, влезе в просторно каменно помещение, пълно с високи рафтове с книги.
— Чакай тук — нареди Шалан на слугата и изрови скицника си от кошницата. Тикна го под мишница, взе фенера и забърза между редовете.
Човек можеше да се губи с часове из Паланеума и да не срещне жива душа. Шалан рядко виждаше хора, докато търсеше някоя рядка книга за Ясна. Разбира се, имаше арденти и слуги, които да носят томовете, но според Ясна беше важно Шалан да се упражнява да прави това сама. Явно карбрантската система за каталогизиране вече беше стандартна за повечето от рошарските библиотеки и архиви.
В дъното на помещението Шалан намери малко писалище от лешниково дърво. Остави фенера от едната страна, приседна на столчето и извади скицника. Беше тихо и тъмно. Светлината на фенера показваше края на етажерките вдясно от Шалан и гладката каменна стена вляво от нея. Миришеше на стара хартия и прах. Не на влага. В Паланеума никога не беше влажно. Може би въздухът се поддържаше сух с белия прах, който беше поръсен на ивици в краищата на всяко помещение.
Шалан развърза кожените връзки на скицника. Горните листове бяха празни, а на следващите няколко имаше скицирани портрети на хора от Паланеума. Още образи за нейната сбирка. В средата се криеха много по-важни рисунки: скици на Ясна, която Превръща.
Принцесата рядко използваше своя Превръщател; може би се стараеше да го прави в отсъствието на Шалан. Но Шалан беше уловила няколко случая, предимно когато Ясна беше разсеяна и явно забравяше, че не е сама.