Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
Грижа ме е, помисли Каладин. Може и да съм един проклет глупак, но ме е грижа.
— Вдигай мостовете! — понесе се гласът на Газ над предните линии. Сержантът повтаряше заповедта на Ламарил.
Мост Четири тръгна, бързо обърна моста на една страна и го вдигна. По-ниските мъже застанаха в редица и снижиха моста от дясната си страна, а по-високите се приведоха зад тях и го задържаха стабилно. Ламарил ги стрелна с поглед и дъхът на Каладин секна.
Газ пристъпи напред и прошепна нещо на Ламарил. Светлоокият кимна бавно и не каза нищо. Прозвуча призивът за нападение.
Мост Четири нападна.
Иззад гърбовете им се понесе вълна от стрели, които прелитаха над главите на мостовите и се спущаха върху паршендите. Каладин тичаше със стиснати зъби. Трудно му беше да не се препъва в скалните пъпки и шистокорите. За щастие, макар хората му да бяха по-бавни от обичайното, пак си оставаха по-бързи от останалите отряди заради своята опитност и издръжливост. С Каладин начело Мост Четири успя да излезе пред другите.
Това беше важно, понеже Каладин насочи моста леко надясно, все едно заради тежестта на моста отстрани хората се бяха отклонили мъничко. Паршендите коленичиха и почнаха да припяват. Сред тях падаха алетските стрели и разсейваха някои, но другите зареждаха лъковете си.
Бъди готов…, каза си Каладин. Натисна по-силно и внезапно усети прилив на сила. Краката му вече не се напрягаха, дъхът му не свистеше. Може би това беше възбудата от битката или пък го обземаше вцепенение. Ала неочакваната сила му създаде леко усещане за еуфория. Чувстваше, че нещо се вълнува вътре в него и се смесва с кръвта му.
В този миг той като че ли теглеше моста подире си съвсем сам. Сякаш платното тегли кораба. Обърна се по-надясно и затича под по-голям ъгъл, като така напълно изложи и себе си, и хората си пред погледа на паршендите.
Те продължаваха да припяват и някак знаеха — без да получават заповеди — кога да пуснат стрелите. Придърпваха стрелите близо до мраморните си лица и се целеха в мостовите. Както се очакваше, мнозина бяха насочили стрелите си към Мост Четири.
Почти достатъчно близо!
Само още няколко мига…
Сега!
Каладин рязко се обърна наляво, тъкмо когато паршендите стреляха. Мостът се помести заедно с него и сега се движеше с лице към паршендските стрелци. Стрелите полетяха, забиха се в дървото и го пробиха. Отделни стрели изтрополяваха по камъка долу. Мостът кънтеше при попаденията.
Каладин чуваше отчаяни болезнени викове откъм другите мостове. Хората умираха. За някои от тях днес може би беше първи пробег. Никой от Мост Четири не извика, никой не падна.
Каладин отново обърна моста и хората му пак затичаха в друга посока, уязвими. Изненаданите паршенди отново сложиха стрели на тетивите. Обикновено стреляха на вълни. Това даваше на Каладин възможност, защото, докато те зареждаха, той обръщаше и ползваше масивния мост като щит.
Стрелите отново попаднаха в дървото. Останалите отряди отново завикаха. Зигзагообразното тичане на Каладин отново опази хората му.
Още веднъж, каза си Каладин. Сега идваше трудната част. Паршендите знаеха какво прави. Щяха да са готови да стрелят, когато той се обърне.
Обърна се.
Никой не стреля.
Каладин с удивление установи, че паршендите са насочили цялото си внимание към останалите мостове в търсене на по-удобни мишени. Пространството пред Мост Четири беше на практика празно.
Пропастта беше наблизо и — макар че подходи под ъгъл — Каладин доведе хората си на правилното място за разполагане на моста. Всички мостове трябваше да са близо, за да може конницата да мине успешно. Каладин бързо заповяда спускането на моста. Някои от паршендите отново насочиха вниманието си към неговите хора, но повечето обстрелваха другите мостове.
Някъде назад силен трясък възвести падането на един от мостовете. Каладин и хората му бутаха своя мост, а алетските стрелци не спираха да повалят паршенди, за да отклонят вниманието им и да им попречат да избутат моста обратно. Докато работеше, Каладин рискува да погледне зад гърба си.
Следващият мост не беше далеч. Това беше Седми. Хората се препъваха, поразяваха ги стрела подир стрела и ги сваляха на цели редици. Паднаха пред очите му. Мостът рухна на земята. Сега се клатеше Мост Двадесет и седми. Два други бяха вече свалени. Мост Шест беше достигнал до пропастта, но едва-едва. Половината от хората му бяха загинали. Къде бяха другите? Не можа да прецени от този бърз поглед, а трябваше да се върне към работата си.
Отрядът на Каладин шумно свали моста и той нареди да отстъпят. Бързо се оттеглиха, за да пропуснат кавалерията. Но не дойде кавалерия. От челото на Каладин се лееше пот. Той се обърна.