Пътят на кралете (том II)

Кабсал се приведе напред и стана по-сериозен. Беше по-възрастен от нея — към средата на двадесетте си години, изпълнен с вяра, сигурен в себе си, сериозен. Всъщност беше единственият мъж приблизително на нейната възраст, с когото беше разговаряла без строгия надзор на баща си.

Но беше ардент. Разбира се, нищо нямаше да излезе. Възможно ли беше изобщо?

— Шалан — деликатно продума Кабсал. — Не можете ли да разберете колко сме — колко съм — загрижен? Сиятелната Ясна е много силна и интригуваща жена. Бихме могли да очакваме, че нейните идеи са заразителни.

— Заразителни ли? Казахте, както ми се стори, че аз съм заразителна.

— Никога не съм казвал това!

— Да, обаче аз се престорих, че сте го казали. На практика е същото.

Кабсал се свъси.

— Сиятелна Шалан, ардентите наистина се тревожат за Вас. Душите на рожбите на Всемогъщия са наша грижа. Ясна неведнъж е разваляла онези, с които общува.

— Наистина ли? — попита Шалан, искрено заинтригувана. — Други повереници ли?

— Не ми е удобно да говоря.

— Да се настаним по-удобно тогава.

— Няма да отстъпя, Ваше Сиятелство. Няма да говоря за това.

— Ами пишете.

— Сиятелна… — отвърна той със страдалчески глас.

— Ох, добре — въздъхна Шалан. — Е, мога да Ви уверя, че душата ми е много добре и е дълбоко незаразена.

Кабсал се облегна в стола и си отряза още хляб. Шалан се улови, че пак го наблюдава, но се подразни от момичешката си глупост. Скоро щеше да се прибере при семейството си. А и той я посещаваше единствено по причини, произлизащи от неговото Призвание. Но искрено харесваше неговата компания. Чувстваше, че тук, в Карбрант, може да разговаря само с него. Пък и беше хубавец. Простото облекло и обръснатата глава само подчертаваха силните му черти. Като мнозина от младите арденти, той носеше брадата си късо и спретнато подстригана. Говореше културно, беше начетен.

— Е, ако сте сигурна за Вашата душа — обърна се Кабсал отново към нея, — може би нашето светилище ще Ви заинтересува.

— Аз си имам светилище. Светилището на Чистотата.

— Но Светилището на Чистотата не е място за учен. Славата, която то проповядва, няма нищо общо с Вашите изследвания, нито с Вашето изкуство.

— Човек няма нужда от светилище, което да се съсредоточава пряко върху Призванието му.

— Обаче е добре двете да съвпадат.

Шалан се насили да не се мръщи. Светилището на Чистотата се съсредоточаваше, както човек лесно може да си представи, върху това да учи хората да подражават на честността и благотворността на Всемогъщия. Ардентите от това светилище не знаеха какво да правят с нейната привързаност към изкуството. Винаги искаха да скицира неща, които те намираха за „чисти“. Статуи на Вестителите, изображения на Двойното око.

Баща й беше избрал това светилище за нея, разбира се.

— Просто се чудех дали сте била добре осведомена какво избирате. Все пак е позволено да се сменят светилищата.

— Да, но не се ли гледа с лошо око на набирането на нови членове? На ардентите, които се надпреварват в това?