Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
Този пробег беше дълъг, по-дълъг от всички, в които Каладин беше участвал. Придвижваха се в източна посока в продължение на часове. Това беше лош знак. Когато искаха да завземат някое от по-близките плата, често пристигаха преди паршендите. А сега просто тичаха, за да попречат на паршендите да се измъкнат със скъпоценното ядро; нямаше начин да се озоват на място преди противника.
Следователно подходът към платото щеше да е труден. Не сме готови за страничното носене, помисли тревожно Каладин, когато най-сетне приближиха едно грамадно плато с необикновена форма. Чувал беше за него — наричаха го Кулата. Тук нито една от алетските армии не беше печелила скъпоценно ядро.
Снеха моста над предпоследната пропаст, наместиха го и Каладин изпита мрачно предчувствие, когато съгледвачите се прехвърлиха. Кулата имаше клиновидна форма, беше неравна и в източния й край се издигаше стръмно възвишение. Садеас беше довел голям брой войници — платото беше огромно и позволяваше разгръщането на многочислена армия. Каладин зачака изтощен. Може пък да имат късмет и паршендите вече да са си тръгнали със скъпоценното ядро. Толкова навътре в Равнините, това беше възможно.
Съгледвачите бързо се върнаха.
— Вражески редици на отсрещния рид! Още не са отворили какавидата!
Каладин тихо изпъшка. Армията започна да минава по моста. Хората от Мост Четири се обърнаха към водача си с мрачни и печални лица. Знаеха какво ще последва. Някои от тях, вероятно повечето, нямаше да оцелеят.
Щеше да е много тежко този път. При предишните пробези Мост Четири разполагаше с някакъв резерв. Когато губеха четирима или петима, все пак смогваха да продължат. Сега бягаха само тридесет. Всяка загуба щеше да ги забави чувствително, а ако се лишаха от четирима или петима, щяха да се олюляват или дори да паднат. Случеше ли се това, паршендите щяха да се съсредоточат изцяло върху тях. Каладин беше виждал по-рано подобно нещо. Когато някой мост започнеше да се олюлява, паршендите се нахвърляха върху него.
Освен това, когато някои от отрядите забележимо намалееше, паршендите винаги го обстрелваха, за да го свалят. Мост Четири беше в беда. Този пробег като нищо можеше да завърши с петнадесет или двадесет жертви. Трябваше нещо да се направи.
Това беше.
— Сгъсти се — нареди Каладин.
Помръкналите мъже се приближиха.
— Ще носим моста странично — тихо каза Каладин. — Аз ще водя. Когато завивам, бъдете готови да тръгнете в същата посока.
— Каладин — отвърна Тефт, — страничното носене е бавно. Хрумването беше интересно, обаче…
— Вярваш ли ми, Тефт? — попита Каладин.
— Хмм, предполагам. — Посивелият мъж огледа останалите. Каладин забеляза, че повечето от тях не му вярваха или поне не напълно.
— Ще проработи — настойчиво отговори Каладин. — Ще ползваме моста като щит срещу стрелите. Трябва да бързаме пред останалите мостове. Трудно ще е да ги надбягаме, когато носим моста странично, но само това мога да измисля. Ако не свърши работа, аз ще съм най-отпред и ще падна първи. Ако умра, пак минете към носене на рамо. Упражнявали сме това. Тогава ще се отървете от мен.
Мъжете мълчаха.
— А ако не искаме да се отървем от теб? — попита дълголикият Натам.
Каладин се усмихна.
— Тогава тичайте бързо и следвайте моята команда. Ще обръщам изненадващо по време на бягането, така че имайте готовност да сменяте посоката.
Върна се при моста. Войниците бяха преминали, а сега светлооките — включително Садеас с неговата украсена Броня — яздеха по моста. Каладин и хората му ги последваха и изтеглиха моста. Понесоха го на рамо пред армията и го свалиха в очакване на останалите мостове. Лопен и другите двама водоносци бяха с Газ; като че ли нямаше да имат неприятности задето не тичат. Това беше малка благословия.
Каладин усети как по челото му избива пот. Едва различаваше редиците на паршендите от другата страна на пропастта. Черно-червени мъже с готови лъкове и заредени стрели. Зад тях се извисяваше Кулата.
Сърцето на Каладин заби по-учестено. Духчета на очакването наскачаха около войниците, но не и около неговите хора. За чест на мъжете от Мост Четири, край тях нямаше и духчета на страха. Не, че не се бояха. Просто не бяха толкова ужасени, колкото останалите мостови отряди.
Вълнувай се, сякаш му нашепваше гласът на Тукс от неговото минало. Ключът към сражението не е отсъствието на страст, а овладяната страст. Вълнувай се от победата. Вълнувай се за хората, които защитаваш. Трябва да се вълнуваш за нещо.