Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Пътят на кралете (том II)
Пътят на кралете (том II) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пътят на кралете (том II)

Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:

Копнея за дните преди Последното Опустошение.Епохата преди Вестителите да ни изоставят и Сияйните рицари да се обърнат срещу нас. Времето, когато в света все още имаше магия, а в сърцата на мъжете — чест.Светът стана наш, а ние го загубихме. Изглежда, няма по-голямо изпитание за човешките души от самата победа.Или пък победата бе само илюзия? Осъзнаваха ли нашите врагове, че колкото по-упорито се бият, толкова по-твърдо се съпротивляваме? Може би видяха, че огънят и чукът само правят меча по-добър. Но небрежен ли си към стоманата достатъчно дълго, тя най-сетне ръждясва.Наблюдаваме четирима. Първият е лечителят, принуден да остави цяровете и да стане войник в най-жестоката от войните на нашето време. Вторият е убиецът, който плаче, докато убива. Третата е измамницата — млада жена, която носи пелерината на учен над сърцето на крадец. Последният е върховният принц и пълководец, отворил очи за миналото и губещ жажда за битки.Светът може да се промени. Владеенето на стихиите и Владеенето на броните могат да се върнат; магията от древността може отново да е наша. Ключът са тези четирима.Един от тях може да ни спаси.И един от тях ще ни унищожи.„Рядкост е писател да разбира добре как действат водачите и как всъщност любовта пуска корени в човешкото сърце. Сандърсън е изумително мъдър.“Орсън Скот Кард„Харесах тази книга. Какво друго да кажа?“Патрик Ротфъс, автор на „Името на вятъра“, бестселър в класациите на Ню Йорк Таймс
1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 263
Перейти на страницу:

Щеше да има последствия. Мостовите бяха забравени, докато генералите и капитаните припряно преработваха плановете си за битката. Но щом приключеха с това, щяха да дойдат за него.

А това можеше да стане и по-скоро. Газ и Ламарил, придружавани от група копиеносци, идваха към Мост Четири.

Скалата пристъпи до Каладин и застана от едната му страна, а от другата се изправи притесненият Тефт, стиснал камък в ръце. Мостовите зад Каладин взеха да мърморят.

— Спокойно — каза тихо той на Скалата и Тефт.

— Ама Каладин! — възнегодува Тефт. — Те…

— Откажете се. Съберете хората. Върнете ги невредими в дърводелския двор, ако можете. — Ако изобщо някой от нас може да избегне бедствието.

Когато Скалата и Тефт не отстъпиха, Каладин излезе напред. На Кулата битката още вилнееше; групата, водена от самия Садеас, беше съумяла да се закрепи на един малък участък и упорито се държеше. От двете страни се трупаха убити. Това нямаше да е достатъчно.

Скалата и Тефт отново застанаха до Каладин, но той ги изгледа и ги принуди да се върнат. После се обърна към Газ и Ламарил. Ще изтъкна, че Газ ми е казал да го направя, разсъди Каладин. Той предложи да приложа страничното носене по време на щурм.

Не. Нямаше свидетели. Неговата дума срещу тази на Газ. Нямаше да стане. Пък и подобен довод би дал на Газ и Ламарил основание веднага да се погрижат за смъртта на Каладин, за да го лишат от възможността да говори пред началниците им.

Каладин трябваше да направи нещо друго.

— Имаш ли представа какво направи? — изломоти Газ, щом приближиха.

— Провалих стратегията на армията — отговори Каладин, — като предизвиках хаос в цялата щурмова част. Дошли сте да ме накажете, за да може — когато началствата ви дойдат да ви крещят — да можете поне да им покажете, че сте действали бързо и сте се разправили с онзи, който е отговорен за станалото.

Газ спря, Ламарил и копиеносците се струпаха около него. Сержантът изглеждаше изненадан.

— Ако изобщо има някакво значение — мрачно продължи Каладин, — не знаех, че това ще се случи. Просто опитвах да оцелея.

— Предназначението на мостовите не е да оцеляват — остро отвърна Ламарил. Махна на двама войници и посочи Каладин.

— Оставите ли ме жив — рече Каладин, — обещавам да кажа на вашите началници, че нямате нищо общо с това. А убиете ли ме, ще изглежда, че опитвате да скриете нещо.

— Да скрием нещо ли? — обади се Газ и погледна към битката на Кулата. Една случайна стрела падна недалеч от него, изтрополи по камъните и се строши. — Какво имаме да крием?

— Зависи. Случилото се преспокойно може да изглежда като ваша идея от самото начало. Сиятелни господарю Ламарил, вие не ме спряхте. Можехте, но не го направихте. А войниците ви видяха двамата с Газ да разговаряте, когато видяхте какво върша. Ако не съм в състояние да свидетелствам, че не сте имали представа какви са намеренията ми, положението ви ще е много, много лошо.

Войниците на Ламарил погледнаха началника си. Светлоокият се начумери.

— Пребийте го — нареди той, — но не го убивайте.

Обърна се и тръгна към редиците на алетските резерви.

Яките копиеносци приближиха към Каладин. Бяха тъмнооки, но със същия успех можеха и да са паршенди — заради симпатията, която щяха да проявят към него. Каладин затвори очи и се стегна. Не можеше да ги отблъсне. Не и ако искаше да остане в Мост Четири.

Удар с дръжката на копие в корема го просна на земята, той остана без дъх, а войниците почнаха да ритат. Един обут с ботуш крак откъсна кесията от пояса му. Сферите — прекалено ценни за оставяне в казармата — се пръснаха по камъните. Някак бяха загубили Светлината си и сега бяха тъмни, животът си беше отишъл от тях.

Войниците продължиха да ритат.

33

Киматика

„Те се меняха, дори докато се сражавахме с тях. Като сенки бяха, преобразяваха се бързо, както пламъкът танцува. Недейте ги подценява заради онова, което виждате в началото.“

Твърди се, че този откъс е от думите на Талатин, Сияен рицар от Ордена на Каменните. Източникът — Въплъщение от Гувлоу — обикновено се приема за достоверен, макар че цитатът тук е от препис на фрагмент от загубената „Поема за седмата утрин“.

Понякога, когато Шалан вървеше из Паланеума с неговите огромни хранилища за книги, ръкописи и свитъци оттатък читалните в Булото, тя така се отвличаше от красотата и размерите му, че забравяше всичко останало.

Паланеумът беше изграден като обърната пирамида, вкопана в скалата. Обикаляха го наклонени пътеки с перила. Те се спущаха като ъгловата спирала около четирите стени. Гигантското стълбище сякаш се спускаше към центъра на планетата. Няколко асансьора помагаха да се слезе по-бързо.

1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 263
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)