Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
Още пет отряда бяха спуснали мостовете си, ала останалите още се мъчеха да се доберат до пропастта. Неочаквано, те опитваха да наклонят мостовете си, подражавайки на Каладин и хората му. Мнозина се препъваха, понеже едни опитваха да снишат моста, за да ги пази, докато други продължаваха да тичат.
Настана хаос. Хората не бяха упражнявали страничното носене. Един отряд се помъчи да удържи моста си в новата позиция, обаче го изпусна. Два други пък бяха напълно изтребени от паршендите, които не спираха да стрелят.
Тежката конница дойде и препусна по шестте спуснати моста. Обикновено минаваха по двама конници един до друг, общо по тридесет до четиридесет по всички мостове, в три редици, общо до стотина конници. Числото зависеше от това колко са спуснатите в редица мостове, което позволяваше нападението на кавалерията да е ефикасно срещу стотиците паршендски стрелци.
Но сега мостовете бяха разпределени твърде неравномерно. Част от конниците преминаха, но бяха разпилени и не можаха да се спуснат срещу паршендите без да се изложат на опасност от обкръжаване.
Пехотинците почнаха да помагат за избутването на Мост Шест на мястото му. Трябва да отидем и да помогнем, осъзна Каладин. Да прехвърлим и другите мостове.
Ала беше прекалено късно. Въпреки че Каладин стоеше близо до бойното поле, хората му — както правеха винаги — се бяха оттеглили под закрилата на най-близката скала. Мястото, което бяха подбрали, бе достатъчно наблизо, за да наблюдават сражението, но даваше добра защита от стрелите. Паршендите винаги изоставяха мостовите след първия щурм. Алетите все пак проявяваха предпазливост и оставяха ариергард, който да пази мястото за преминаване и да следи дали паршендите не опитват да отрежат пътя за отстъпление.
Войниците най-сетне наместиха Мост Шест. Още два отряда свалиха своите мостове, но половината от другарите им не успяха. Армията трябваше да се реорганизира в движение, да бърза в подкрепа на конницата, която се беше разделила, за да премине по раздалечените мостове.
Тефт излезе от укритието и задърпа Каладин за ръката, за да го отведе на относително сигурното място. Каладин се остави да бъде издърпан, но продължи да гледа и осъзна нещо ужасно.
Скалата приближи до Каладин и го потупа по рамото. Косата на рогоядеца беше залепнала от пот, но той се усмихваше широко.
— Чудо е! Няма и един ранен!
Моаш също излезе.
— Отче на Бурята! Не мога да повярвам какво направихме. Каладин, ти промени завинаги бягането с мостовете!
— Не — тихо отговори Каладин. — Аз напълно провалих нашето нападение.
— Ти… Какво?
Отче на Бурята!, помисли Каладин. Тежката конница беше отрязана. Нападението на конницата зависеше от непрекъснатостта на линията; успехът зависеше покрай всичко останало и от заплашителния вид.
А сега паршендите можеха да се дръпнат от пътя й и после да се върнат и да ударят конниците по фланговете. А пехотинците не се придвижиха достатъчно бързо, та да помогнат. Няколко групички от конниците бяха напълно обкръжени. Войниците се трупаха до спуснатите мостове в опит да преминат, обаче паршендите имаха солидни позиции и ги отблъскваха. От мостовете падаха копиеносци. Паршендите смогнаха да съборят цял един мост в пропастта. Алетските войски бързо минаха в отбрана. Войниците се заловиха да опазят подстъпите към мостовете, за да подсигурят път за връщане на конницата.
Каладин наблюдаваше, наистина наблюдаваше. Никога не беше проучвал тактиката или потребностите при тези нападения на армията като цяло. Беше се съобразявал единствено с нуждите на своя отряд. Глупава грешка. Трябваше да знае по-добре. И щеше да знае по-добре, ако беше продължил да мисли за себе си като за истински войник. Мразеше Садеас; мразеше начина, по който този човек използваше мостовите отряди. Но не трябваше да променя основната тактика на Мост Четири, без да обмисли цялостния план на битката.
Отклоних вниманието на паршендите към другите мостове, помисли Каладин. Това ни доведе прекалено рано до пропастта и забави някои от останалите мостове.
А понеже бягаше напред, мнозина от другите отряди можаха хубаво да видят как той ползва моста като щит. Това ги подтикна да подражават на Мост Четири. В резултат всички отряди се движеха с различна скорост, а алетските стрелци не знаеха къде да съсредоточат стрелбата си, за да отслабят паршендите по местата за сваляне на мостовете.
Отче на Бурята! Та аз току-що отнех победата на Садеас.