Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

— Чаша вино. — Бочълайн напълни два бокала, подаде единия на Рийзи и той го прие с благодарност.

— Съжалявам, господарю…

— Няма нищо. Както намекна стражът, щеше да е неприятно — и нежелано — ако беше пострадал. — Погледна стареца с любопитство. — Но защо беше толкова упорит? Ти си разумен човек, господин Рийзи — как така не се подчини на сержант от Градската стража?

— Ами, не исках да ви проваля, господарю. Аз, ъъ, харесвам я тази работа.

— Страхуваше се да не я загубиш? Не се притеснявай в това отношение, господин Рийзи. Ние те намираме за идеален.

Емансипор се огледа. „Ние?“

— И освен това — продължи чародеят и отпи глътка вино, — провидях дълго познанство между нас, господин Рийзи.

— О? О.

— Макар че умът ти все още таи някои загадки.

— Нима, господарю?

— Мхм. Например жена ти от трийсет години…

— Събли? Е, ядосвам се много, господарю, вярно, но тя остана с мен през цялото това време и понякога е била единственото, за което да се задържа, сър, ако ме разбирате. Обичам я много…

— Знам. Не е това, господин Рийзи. В ума ти мога да чуя гласа ѝ, но не мога да намеря образ — не мога да я видя в тебе и точно това намирам за толкова странно…

Двамата се взряха един в друг над златните чаши, без да мигнат. Дълго. Най-сетне Бочълайн допи виното си, покашля се и извърна очи.

— Имам работа за теб утре, господин Рийзи.

— Каква, господарю?

— Ами… — Бочълайн си наля пак. — Уреди ни превоз. На запад, докъдето може да ни закара кораб.

Емансипор присви очи.

— Да, господарю. Да искам ли от Облър да върне от предплатеното?

— Не, остави го. Но искам да напуснем Молл до два дни. Възможно ли е?

— Сезонът се обръща, господарю. Мога да го гарантирам.

— Чудесно. А, и, господин Рийзи?

— Да, господарю?

— По-дискретно.

— Разбира се, господарю.

— Срещал ли си този сержант преди, господин Рийзи?

Емансипор кимна.

— Два пъти. Веднъж преди година, когато убиха работодателя ми, и след това когато убиха Балтро Търговеца.

Бочълайн кимна замислено.

— Изглежда проницателен мъж.

— Във всяко отношение, господарю. Известен е. Лично кралят заповядва сержант Гулд да води разследвания. Определени. Убийства предимно. Гулд никога не се е провалял.

— Разбирам, че той разследва нощния убиец, който плаши града ви.

— Да, сър, той е.

Бочълайн се усмихна.

— Е, в такъв случай смятам, че е в реда на нещата ние, като чужденци, да бъдем издирени и разпитани.

— Предполагам, господарю. — Рийзи се постара да го каже спокойно.

— Все пак — продължи Бочълайн, вперил очи във виното си в бокала, — аз съм частно лице и не обичам толкова официално… внимание. Оттук и решението ми да напуснем рано, господин Рийзи. Не бих желал ненужно да тревожим сержанта обаче.

— Няма да чуе нито дума, господарю.

— Чудесно. Сега лягай да спиш. Ще ми трябваш с бистър ум за задачите утре.

— Да, господарю. Благодаря, господарю.

Емансипор отиде до леглото и се изпъна на него. „Ненужно да тревожим Гулд. Разбира се. Кой, аз некромант? Моля ви се, сър. Ха!“ Беше изтощен, но не очакваше да спи добре. „Никак няма да е добре.“