Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Него обаче го нямаше. Чинията му бе обвита във фолио и поставена над тенджера с вода, която Рут държеше къкреща, докато синът й се прибере, дори в два или три часа през нощта.
Хилда мразеше свекърва си, която упорито отказваше да се отърве от манталитета на беднячка. Но двете бяха свързани като сиамски близнаци в бедрото и това бедро, на име Кийт, категорично отказваше да се впише в картинката. Ако Кийт предпочиташе хората да не знаят за произхода му, майка му нямаше да се възпротиви и би умряла за него точно със същата радост, с която и Хилда би го направила.
Рут беше много важен фактор за удобството на Кийт и Хилда, тъй като съжителството им даваше на възможност на Хилда да продължи да ходи на високо платената си работа. И което беше още по-хубавото, на Рут й харесваше да живее в ужасна къща и в ужасен квартал. Тази къща й напомняше, както и на безволевия Кийт, за стария дом в Дейтън, Охайо, където хората пълнеха задните си дворове със стари перални машини и ръждясали шасита на коли. Влажно, студено и депресиращо като жилището на „Гризуолд Лейн“ в Холоуман, Кънетикът.
Кийт и Хилда живееха в най-ужасната къща на „Гризуолд Лейн“, защото наемът беше символичен и им даваше възможност да спестяват по-голямата част от двете заплати (нейната беше два пъти по-голяма от неговата). Кийт беше приключил стажа си като специализант, вече бе пълноправен лекар и планираше да закупи част от някоя лъскава неврохирургична практика, за предпочитане в Ню Йорк. Не искаше да остане цял живот Кийт Кинетон, нископлатената изтривалка на медицинската наука! Двете жени се бореха героично, за да му помогнат да осъществи амбициите си. Рут си беше родена скъперница, смяташе средната конфекция за прекалено скъпа и винаги купуваше залежали стоки от супермаркета. Хилда пестеше от незначителни неща като прически и барети и носеше, за нейно най-голямо неудоволствие, очила като лупи. В същото време дрехите и колата на Кийт трябваше да са от най-добрите, а работата му изискваше най-скъпите контактни лещи, които можеха да се намерят. Каквото поискаше Кийт — получаваше го веднага.
Точно когато Рут и Хилда сядаха на масата, в стаята се втурна Кийт, а заедно с него изгряха слънцето, луната, звездите и запърхаха всички ангели на небесата. Хилда скочи и го прегърна поривисто, после свря глава под брадичката му. О, беше толкова висок, толкова… фантастичен!
— Здрасти, скъпа — каза той, обвил я с една ръка, докато се навеждаше над главата й да погали майка си по бузата. — Здрасти, мамо, какво има за вечеря? Да не подушвам твоите свински пържоли?
— Точно така, сине. Сядай, ще ти сервирам.
Седнаха от трите страни на малката квадратна маса в кухнята. Кийт и Рут се нахвърлиха лакомо върху мазното и нездравословно ядене, а Хилда го зачопли с вилица.
— Днес имахме убийство — съобщи Хилда, докато режеше пържолата си.
Кийт вдигна поглед, но беше прекалено зает, за да коментира. Рут обаче остави вилицата си и се облещи.
— Престъпление! — възкликна. — Истинско убийство?
— С истински труп. Затова закъснях толкова. Навсякъде имаше полиция и не ни позволиха да излизаме, дори не ни пуснаха да обядваме. Незнайно по каква причина бяха оставили четвъртия етаж за най-накрая, макар че как може някой от четвъртия етаж да знае нещо за труп в отделението за животни на първия? — Хилда изсумтя възмутено и най-сетне успя да отдели мазнината от пържолата.
— Говори се за това из цялата болница и из целия медицински факултет — каза Кийт, като спря да яде, за да си вземе още две пържоли. — Бях в операционната цял ден, но дори и там анестезиолозите и сестрите непрекъснато се вълнуваха. Сякаш двойната аневризма на церебралната артерия не им беше достатъчна! После влезе рентгенологът и каза, че има още една аневризма на базиларната артерия и че май целият ни труд е отишъл напразно.
— Не се ли виждаше на ангиограмата, преди да започнете?
— Базиларната не се пълнеше добре и Мисингъм не беше видял снимките, преди да сме свършили, беше в Бостън. А асистентът му не може да си намери и задника в шортите дори с двете ръце, да не говорим за аневризма на слабо напълнена базиларна артерия! Извинявай, мамо, но имах тежък ден. Нищо не вървеше, както трябва.