Избрани творби, том I
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Юлзари
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби, том I». Краткое содержание книги:
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
— Има за всички — рече той.
— Да даде бог да ви приседне — каза жената, без да го гледа.
Той отмина с мълчание клетвата. Отдаде се изцяло на обеда, без да обръща внимание на струйките пот, които се стичаха по шията му. Когато свърши, жената вдигна празната чиния, все още без да го поглежда.
— Докога ще продължавате така? — попита кметът.
Жената заговори, без да променя кроткото си изражение:
— Докато ни съживите мъртвите, дето ни убихте.
— Сега е различно — обясни кметът. — Новото правителство се грижи за благосъстоянието на гражданите. А вие…
Жената го прекъсна:
— Всички са от един дол дренки…
— Квартал като този, построен само за двадесет и четири часа, по-рано не можеше да се види — настоя кметът. — Опитваме се да създадем едно благоприлично село.
Жената прибра прането от тела и го внесе в стаята. Кметът я проследи с очи, докато чу отговора:
— Това село беше благоприлично, преди да дойдете вие.
Не дочака кафето. „Неблагодарници — каза. — Ние ви подаряваме земя, а вие се оплаквате.“ Жената не отговори. Но когато кметът прекоси кухнята, за да излезе, тя измърмори, наведена над огнището:
— Тук ще е още по-лошо. Ще си спомняме повече за вас с гробището зад двора.
Кметът се опита да дремне, докато шлеповете пристигнат. Но не изтърпя жегата. Подутината на бузата му бе започнала да спада. Но още не се чувстваше добре. В продължение на два часа не откъсна очи от неуловимия бяг на реката, заслушан в стърженето на един щурец в стаята. Не мислеше за нищо.
Когато чу моторите на шлеповете, той се съблече, обърса потта от тялото си с един пешкир и си смени униформата. После потърси щуреца, хвана го с два пръста и излезе на улицата. От множеството, което чакаше шлеповете, се отдели някакво чисто, добре облечено дете и се изпречи насреща му с една пластмасова картечница. Кметът му даде щуреца.
Малко след това, седнал в магазина на сириеца Мойсес, той се загледа в маневрите на шлеповете. В продължение на десет минути пристанището кипя. Кметът усети тежест в стомаха и лек пристъп на главоболие и си спомни клетвата на жената. После се успокои, загледан в пътниците, които прекосяваха дъсчения кей и разкършваха тела след осемчасовата неподвижност.
— Все същата паплач — каза той.
Сириецът Мойсес му съобщи една новина — пристигаше цирк. Кметът установи, че е вярно, макар да не би могъл да каже точно защо. Може би заради купчината пръти и шарени платнища, струпани на покрива на шлепа, и двете съвършено еднакви жени, напъхани в едни и същи костюми на цветя — като едно, повторено два пъти същество.
— Добре, че поне идва цирк — промърмори той.
Сириецът Мойсес заговори за зверове и фокусници. Но кметът възприемаше цирка по друг начин. С изпружени крака той се вторачи в носовете на ботушите си.
— Селото прогресира — каза той.
Сириецът Мойсес престана да си вее. „Знаеш ли за колко продадох днес?“ — попита той. Кметът не подхвърли никакво предположение, но изчака отговора.
— За двадесет и пет сентавос — каза сириецът.
В този миг кметът видя как телеграфистът отваря чувала с пощата, за да предаде кореспонденцията на доктор Хиралдо. Официалната поща пристигаше в отделен плик. Разчупи печатите и видя, че имаше обикновени съобщения и пропагандни листовки на режима. Когато свърши да чете, кеят бе преобразен — вързопи със стоки, кошници с кокошки и тайнствените приспособления на цирка. Смрачаваше се. Той се изправи, като въздъхна:
— Двадесет и пет сентавос.
— Двадесет и пет сентавос — повтори сириецът с твърд глас, почти без акцент.
Доктор Хиралдо изчака докрай разтоварването на шлеповете. Именно той привлече вниманието на кмета върху една жена с вид на магьосница и множество гривни по двете ръце. Тя като че ли чакаше Месия под пъстрото си чадърче. Кметът не се спря, за да мисли коя е новодошлата.
— Сигурно е укротителката — рече той.
— Донякъде сте прав — каза доктор Хиралдо, предъвквайки думите с двата си реда остри камъчета. — Това е тъщата на Сесар Монтеро.
Кметът продължи, без да отвърне. Погледна часовника си — четири без двадесет и пет. На портала на участъка караулният го уведоми, че отец Анхел го бил чакал половин час и щял да дойде пак в четири.
Като излезе на улицата, без да знае какво да прави, кметът видя зъболекаря на прозореца на кабинета и се приближи да му поиска огънче. Зъболекарят му поднесе, наблюдавайки подутата му още буза.