Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Беше дребно човече, един и петдесет и седем, с огромна грива тъмни буйни коси, тъмни изцъклени очи, тънки тъмночервени устни и скъсена брадичка. Представях си я колко ще прилича на мишка, ако вземе парче швейцарско сирене и го загризе. А освен това и колко ще прилича на вещица, ако яхне метла и направи едно кръгче из стаята за поверителни разговори. Облечена бе в тъмносин костюм с панталон и гледаше строго.
— Добро утро — поздрави Магнум. — Да те запозная с двама души, с които ще прекараш доста време през идните няколко месеца. — Посочи Вещицата и Копелето, а те и двамата кимнаха служебно. После продължи: — Джордан, запознай се с Джоел Коен, макар да ми се струва, че вече сте имали това удоволствие… — Подадох ръка и се здрависах с Копелето с мисълта, че като нищо може да ми щракне белезниците, — а дамата е Мишел Аделман, която смятам, че нямаш удоволствието да познаваш — при което се ръкувах и с Вещицата, очаквайки всеки миг да ме превърне в попова лъжичка.
— Във всеки случай желая да уведомя всички присъстващи, че Джордан е твърдо решен да сътрудничи. — При което Магнум кимна еднократно. — Възнамерява през цялото време да е честен и откровен; а лично аз желая да ви уверя, че сведенията, които притежава, ще са безценни в борбата ви срещу престъпността и неправдата на Уолстрийт. — И Магнум кимна втори път.
Ебаси и глупостите! — рекох си. — Тия на кого ги разправя!
— Това е добре — отвърна Копелето и ми направи знак да седна до Магнум. — Всички разчитаме да ни сътрудничиш, Джордан, и от името на всички присъстващи желая да те уверя, че не изпитваме никаква враждебност към теб… — С крайчеца на окото си забелязах как Агента маниак забели очи, докато с Мормона сядаха от двете страни на Вещицата и Копелето. — И ще се отнасяме справедливо с теб докрай, ако се държиш добре.
Кимнах в знак на благодарност, макар да не вярвах на нито една от думите му. За Агента маниак бях сигурен, че ще се отнесе справедливо към мен; той беше човек на честта. Но не и Копелето — той не можеше да ме търпи. Виж, по отношение на Вещицата не бях съвсем сигурен. Според Магнум тя поначало мразела мъжете — включително Агента маниак и Копелето, — така че не се очаквало да има някакво особено отношение към мен. В такъв случай най-големият ми проблем си оставаше Копелето. Все пак съществуваше надеждата, че ще напусне службата, преди да се стигне до издаването на присъда срещу мен. Тогава всичко щеше да е наред.
Затова отвърнах страшно скромно:
— Вярвам ти, Джоел, и както Грег вече съобщи, твърдо съм решен да ви сътруднича. Така че задавайте всички въпроси, които ви дойдат на ум, а аз ще се старая да ви дам точни отговори.
— Вярно ли е, че си потопил яхтата си заради застраховката? — изстреля Вещицата. — Да чуем истината.
Изгледах я и й пуснах студена усмивка. На масата имаше висока гарафа с вода и шест чаши, едната от които бе наполовина пълна. Какво ли щеше да стане, ако лиснех чашата в лицето й? Сигурно щеше да се разпищи: „Помощ! Топя се! Топя се!“. Но предпочетох да запазя мисълта за себе си и просто й казах:
— Не, Мишел. Ако исках да я потопя заради застраховката, нямаше да го направя, докато съм с жена си на борда.
— Защо пък не? — контрира ме Вещицата. — Та това е идеално алиби.
— Но и идеален начин да се самоубие — сряза я Агента маниак. — Хванала го е буря, Мишел. Вземи да прочетеш „Яхтинг магазин“10, там всичко това е описано.
Магнум се намеси с огромна самоувереност:
— Желая да уверя всички присъстващи, че Джордан не е потопил яхтата си заради застраховката. Нали така, Джордан?
— Абсолютно — отвърнах. — Макар да не отричам, че най-откровено я мразех. Петдесетметрова плаваща мъка. Постоянно се повреждаше, а разходите й бяха по-големи от бюджета на Хаити. — Свих невинно рамене. — Така че всъщност съм доволен, че потъна. — Тия да не би да очакват да чуят цялата история с потъването на яхтата? Защото наистина си беше нещастен случай. Виновен бях единствено за вземане на погрешно решение, но до известна степен имах оправдание: дрогата, която бях поел, бе достатъчна да упои цялото население на Гватемала и поради тази причина бях принудил капитана да поведе яхтата право насред осембалова буря, че да утоля причинената ми от наркотиците скука.
10
Yachting Magazine (англ.) — „Списание за яхтсмени“. — Б.пр.