Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Дълго се мята на бабунестата влажна френска земя и след неспокойната нощ се събуди в четири - изрита Томи, но той само се обърна и пак заспа. След няколко минути Чарли вече беше пред палатката - закопча куртката и се опита да се постопли, като се потупваше по гърба. Очите му свикнаха със здрача и той съзря редиците кафяви палатки, опънати докъдето поглед стига.
- Добро утро, ефрейторе - поздрави Томи, появил се някъде в четири и двайсет. - Случайно да ти се намира кибрит?
- Не. Трябва на всяка цена да пийна какао, нещо топло.
- На твоите заповеди, ефрейторе.
Томи се отправи към палатката на готвачите и след половин час се появи отново с две канчета топло какао и две парчета сухар.
- Но захар няма - предупреди той Чарли. - Пазят я само за сержантите и онези над тях. Казах им, че си предрешен генерал, ония обаче отсякоха, че всички генерали били в Лондон и спели сладко-сладко в леглата си.
Чарли се усмихна, обхвана с длани канчето и отпи бавно, за да се наслади на топлата напитка.
Томи огледа хоризонта.
- И къде са проклетите германци, за които ни надуха главите да ни разказват?
- Един Бог знае - отвърна другият младеж. - Но можеш да бъдеш сигурен, че са някъде наблизо и вероятно също се питат къде сме ние.
В шест часа той вдигна от сън останалите от частта. Те станаха и се приготвиха за проверката: свалиха палатката и до шест и половина успяха да я сгънат на малък квадрат.
Тръбата изсвири отново - знак, че е време за закуска, и мъжете се наредиха на опашка, която би сгряла сърцето на всеки уличен търговец по Уайтчапъл Роуд.
Когато най-сетне дойде редът и на Чарли, той поднесе канчето, за да получи черпак лепкава каша и резен клисав хляб. Томи намигна на младока в дълга бяла куртка и панталони на сини карета.
- Само като си помисля колко съм чакал да я опитам тая прословута френска кухня!
- Колкото повече приближавате фронта, толкова по-лоша става храната - обеща готвачът.
Следващите десет дни прекараха в Етапл: сутрин маршируваха по дюните, следобед ги обучаваха как да се предпазват от отровния газ, а вечер капитан Трентам им обясняваше колко много начини имало да умрат.
На единайсетия ден си събраха багажа, сгънаха палатките и бяха строени по роти, за да посрещнат командващия полка.
Над хиляда мъже се наредиха на квадрат насред разкаляното френско поле - всички се питаха дали след трите месеца обучение и десетте дни „аклиматизация“ наистина са готови да се изправят лице в лице с мощта на германската войска.
- Може би и те са били обучавани само три месеца - отбеляза обнадежден Томи.
Точно в седем часа се появи и подполковник сър Данвърс Хамилтън, яхнал врана кобила, която спря пред множеството. Хамилтън се обърна към войската с реч, от която Чарли запомни само, че цели петнайсет минути кобилата не се е помръднала.
- Добре дошли във Франция - подхвана подполковник Хамилтън и намести монокъла върху лявото си око. - Жалко само, че не случихте на време. - Някой в строя се засмя. - Но се опасявам, че трябва да действаме бързо, така щото швабите да побягнат с подвити опашки към Германия, където им е мястото. - Този път се раздаде по-силен смях. - И не забравяйте, играем на чужд терен, а и германците си нямат и представа от правилата на крикета.
Отново екна смях, макар Чарли да подозираше, че подполковникът говори съвсем сериозно.
- Днес - продължи Хамилтън - поемаме към Ипр, къде то ще направим лагер, преди да предприемем нов и, надявам се, окончателен щурм срещу предната линия на германците. Този път съм убеден, че ще направим пробив и че славните стрелци от Кралския полк ще извоюват победа. Дано имате късмет и Бог да пази краля.
След възгласите „ура“ полковият оркестър засвири химна. Бойците запяха от сърце, с цяло гърло.
След поредния петдневен поход най-сетне чуха първите артилерийски гърмежи, усетиха миризмата на окопите и по това разбраха, че очевидно наближават фронта. След още един ден подминаха големите зелени палатки на Червения кръст. Оная заран, в единайсет без нещо Чарли видя първия мъртъв войник, лейтенант от Полка на Източен Йоркшир.
- Ама че работа! - възкликна Томи. - Куршумите явно не правят разлика между офицерски състав и редници.
След още километър-два двамата се бяха нагледали на толкова много носилки, на толкова много трупове и крайници, откъснати от туловището, че вече не им беше до шеги. Разбра се, че батальонът е пристигнал на мястото, наричано от вестниците „Западен фронт“. Но никой военен кореспондент не бе в състояние да опише мрачното настроение, просмукало въздуха, и отчаянието, изписало се върху лицето на всекиго, прекарал там повече от няколко дена.