Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
Така изминаха пет месеца.
Наскоро след това, когато една сутрин Кайер и Карлие се бяха отпуснали на столовете си под верандата и си говореха за приближаващото завръщане на парахода, от гората се появи група въоръжени мъже и се насочи към станцията. Те явно не принадлежаха към местното население. Бяха високи, стройни, облечени строго от горе до долу в сини наметала с ресни и носеха на дясното си рамо мускети. Макола прояви признаци на вълнение и изскочи от склада (където стоеше по цял ден), за да посрещне посетителите. Те влязоха в двора и го обходиха с втренчени и смръщени погледи. Вождът им, силен и решителен негър с кървясали очи, застана пред верандата и произнесе дълга реч. Тя беше придружена с много жестове, а краят й настъпи съвсем неочаквано.
Имаше нещо в интонацията, в звученето на дългите изречения, което смути двамата бели. Речта му събуди у тях спомена за нещо не съвсем познато, но все пак близко до речта на цивилизованите хора. Тя напомняше един от онези невероятни езици, които понякога чуваме насън.
— Що за език! — учуди се Карлие. — В първия момент си помислих, че този приятел се опитва да говори на френски. Но това е съвсем различно от всичко, което сме чували досега.
— Точно така — отвърна Кайер. — Ей, Макола, какво разправя този? Откъде са? Какви са?
Но Макола, който пристъпваше от крак на крак, сякаш беше стъпил на горещи въглени, отговори набързо:
— Не знам. Те идва от много далеч. Може би госпожа Прайс разбере тях. Може лоши хора.
След като изчака малко, вождът троснато каза нещо на Макола, който поклати отрицателно глава. След това вождът се огледа и като забеляза колибата на Макола, влезе в нея. Миг след това оттам долетя с голяма сила гласът на госпожа Макола. Останалите непознати — те бяха шестима — се разходиха спокойно наоколо, надзърнаха през вратата на склада, скупчиха се около гроба, посочиха с разбиране към кръста и, общо взето, се чувствуваха като у дома си.
— Не ми харесват тези приятелчета, Кайер. Трябва да са от крайбрежието, защото имат огнестрелно оръжие — мъдро отбеляза Карлие.
Посетителите не се понравиха и на Кайер. За пръв път и двамата осъзнаваха, че живеят в обкръжение, където необикновеното може да носи опасности, и че на земята не съществува никаква външна сила, която да застане между тях и неговите проявления. Обзе ги безпокойство, те влязоха вътре и заредиха револверите си. Кайер каза:
— Трябва да наредим на Макола да им каже да напуснат станцията преди залез-слънце.
Непознатите си заминаха следобед, след като се нахраниха с ястието, което им бе приготвила госпожа Макола. Едрата жена беше във възбудено състояние и поговори доста с посетителите. Тя бърбореше пискливо, като от време на време посочваше ту към гората, ту към реката. Макола беше седнал настрани и наблюдаваше. Понякога се надигаше и пошушваше нещо на жена си. Той придружи непознатите през клисурата, която се намираше зад станцията, и се върна умислен. Когато двамата бели го разпитаха, той се държа много странно, сякаш беше забравил да говори френски, сякаш беше изгубил изобщо способността си да говори. Кайер и Карлие стигнаха до извода, че негърът е изпил твърде много палмово вино.