Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
Имаше предложение да дежурят подред, но вечерта всичко изглеждаше така тихо и спокойно, че те се оттеглиха в стаите си както обикновено. През цялата нощ откъм околните села се носеха звуци на барабани. Наблизо проехтяваше силно някакъв барабан, а той биваше последван от други, звучащи отдалеч — после всичко замираше. Малко след това кратки серии от звуци долитаха оттук и оттам, сетне всички се сливаха ведно, тътенът нарастваше и укрепваше, разливаше се над гората и надалеч в нощта, еднообразен и безкраен, като че ли цялата земя се беше превърнала в огромен барабан и с гръмкия си ек отправяше властен зов към небето. И след този плътен и страховит шум внезапни крясъци, напомнящи откъслеци от песни, долетели от някоя лудница, раздираха общия фон, пискливи и пронизващи, и се сливаха в нестройни потоци от звуци, които сякаш се стрелваха нагоре, за да прогонят спокойствието под звездите.
Карлие и Кайер спаха лошо. И на двамата им се бяха счули изстрели през нощта, но не можаха да постигнат съгласие относно посоката им. На сутринта Макола беше изчезнал нанякъде. Върна се към обяд, придружен от един от вчерашните посетители, и отбягваше всички опити на Кайер да се доближи до него — беше като оглушал. Кайер недоумяваше. Карлие, който беше отишъл за риба, се върна и отбеляза, докато показваше улова си:
— Черните са дяволски неспокойни; чудя се какво става. Видях около петнадесет канута да прекосяват реката за двата часа, през които лових риба.
Разтревожен, Кайер попита:
— Този Макола не се ли държи малко странно днес?
Карлие каза:
— Нека всичките ни хора да са заедно, в случай че се появи някаква опасност.
II
В станцията имаше още десет души, които директорът беше оставил там. Тези хора, наети от Компанията за шест месеца (без да имат понятие за продължителността на един месец, а само смътна представа за времето изобщо, служеха на делото на прогреса вече повече от две години. Тъй като принадлежаха към племе от един много отдалечен край на земята на мрака и тъгата, те не бягаха, защото беше съвсем естествено да предполагат, че като чужденци в тази част на страната ще бъдат убити от местните жители; в това отношение предположенията им бяха напълно основателни. Обитаваха сламени колиби, накацали по един от обраслите с тръстикоподобна растителност склонове на клисурата; той се издигаше зад самите постройки на станцията. Не бяха щастливи, защото тъгуваха за празничните напеви, магьосничеството и човешките жертвоприношения на родния си край; там бяха и родителите им, техните братя и сестри, почитаните от тях вождове, магьосниците, вдъхващи респект, любимите им приятели и много други неща, които ги теглеха към родината и което те считаха за проява на човешкото в себе си. Освен това и порциите ориз, с които Компанията ги хранеше, не срещаха одобрението на стомасите им, тъй като оризът беше непозната за тях храна, към която не можеха да привикнат. Вследствие на това те бяха нещастни и болнави. Ако бяха от някое друго племе, щяха да изберат смъртта — за някои диви племена няма нищо по-лесно от самоубийството — и по този начин да се отърват от мизерното си съществуване. Но те бяха войнствени люде с изпилени и наточени зъби, притежаваха воля и издръжливост и продължаваха с глупаво упорство да живеят сред болести и мъка. Вършеха съвсем малко работа и бяха загубили прекрасната си физика. Карлие и Кайер старателно се грижеха за тях, без да успеят да ги върнат към първоначалното им състояние. Двамата бели ги събираха всяка сутрин и им поставяха задачи — да косят трева, да секат дървета и т.н., и т.н., но на земята не съществуваше сила, която да ги накара да вършат работата си със старание. Всъщност агентите нямаха почти никаква власт над тях.
Следобед Макола дойде до дома на белите и ги намери вперили поглед в три стълба гъст дим, извисяващи се над гората.
— Какво е това? — попита Кайер.
— Там гори села — отвърна Макола, който като че ли се беше отърсил от своето вцепенение. След това внезапно добави: — Ние има много малко слонова кост, малко търговия за шест месеца. Вие иска още слонова кост?
— Разбира се — въодушевено каза Кайер.
Той си мислеше за процентите, които не бяха много високи.
— Онези хора, кои бяха тук вчера, те търговци от Луанда и има повече слонова кост, отколкото може да носи у дома си. Да купува ли от тях? Аз знае техен лагер.