Куртоазни новели-ле
- Автор: Франс Мари дьо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-127-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:
Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
Перейти на страницу:
След шест години, през които
детето се разхубавило,
абесата се посветила
с безкрайни грижи и внимание
на неговото възпитание. [240]
Когато станала голяма,
градът бил убеден, че няма
девойка друга, по-красива,
по-умна и благочестива
в Бретан. Каквото и да стори, [245]
каквото и да изговори,
със цялото си поведение
събуждала тя удивление,
възхита и хвалби безчет.
И благородници отвред [250]
поемали на път да идат
във манастира да я видят.
Живеел в Дол58 един сеньор,
най-смелият във този двор,
известен с подвизи безброй. [255]
Горон (така се казвал той)
дочул, че в манастира има
девойка с хубост несравнима.
Веднъж, след рицарски турнир,
той влязъл в този манастир, [260]
обзет от силното желание
да срещне нежното създание.
От красотата й той бил
така омаян, че решил
да стори всичко, стига само [265]
тя да повярва в любовта му.
Ала какво да предприеме?
Ако поиска дълго време
да идва, с всяко посещение
ще предизвиква подозрение — [270]
абесата ще е против
Но рицарят бил досетлив:
решил от своите мери
на този храм да подари;
чрез жеста си той се надявал, [275]
че би могъл да пребивава
спокойно в манастира свят
като у свой добър познат.
И тъй, направил той дарение,
уж че очаквал опрощение, [280]
а най-редовно посещавал
девойката и обещавал
какво ли не, целейки тя
да му приеме любовта
и да му вдъхне нова сила. [285]
— Предлагам ви, девойко мила, —
й промълвил той, щом се бил
във чувствата й убедил, —
да дойдете във моя дом.
Защото страх ме е, че щом [290]
научи леля ви за нас,
тя ще се възмути тозчас.
А да заченете от мене
дорде сте тук, туй несъмнено
би я ядосало ужасно. [295]
Надявам се, че сте съгласна
със мен… Елате в моя замък!
Кълна ви се, че нивга няма
с вас да се разделя, любима.
И тя любов неустоима [300]
изпитвала: без колебание,
а със готовност и с желание
приела тази му идея.
Какво по-хубаво за нея!
Когато с него път поела, [305]
плата и пръстена тя взела,
защото сметнала, че може,
ако случайно се наложи,
от полза да й бъдат те.
Още преди да порасте, [310]
един ден старата абеса
разправила й откъде са
дошли: донесъл й ги бил
пазачът, който я открил
под онзи ясен столоват, [315]
загъната в чудесен плат,
а на ръката със халка.
вернуться
58
Ст. 253: Градче в Североизточен Бретан, в близост до залива на Мон Сен Мишел.
Перейти на страницу: