Куртоазни новели-ле

Веднъж, след рицарски турнир, той влязъл в този манастир, [260] обзет от силното желание да срещне нежното създание. От красотата й той бил така омаян, че решил да стори всичко, стига само [265] тя да повярва в любовта му. Ала какво да предприеме? Ако поиска дълго време да идва, с всяко посещение ще предизвиква подозрение — [270] абесата ще е против Но рицарят бил досетлив: решил от своите мери на този храм да подари; чрез жеста си той се надявал, [275] че би могъл да пребивава спокойно в манастира свят като у свой добър познат. И тъй, направил той дарение, уж че очаквал опрощение, [280] а най-редовно посещавал девойката и обещавал какво ли не, целейки тя да му приеме любовта и да му вдъхне нова сила. [285]         — Предлагам ви, девойко мила, — й промълвил той, щом се бил във чувствата й убедил, — да дойдете във моя дом. Защото страх ме е, че щом [290] научи леля ви за нас, тя ще се възмути тозчас. А да заченете от мене дорде сте тук, туй несъмнено би я ядосало ужасно. [295] Надявам се, че сте съгласна със мен… Елате в моя замък! Кълна ви се, че нивга няма с вас да се разделя, любима.         И тя любов неустоима [300] изпитвала: без колебание, а със готовност и с желание приела тази му идея. Какво по-хубаво за нея! Когато с него път поела, [305] плата и пръстена тя взела, защото сметнала, че може, ако случайно се наложи, от полза да й бъдат те. Още преди да порасте, [310] един ден старата абеса разправила й откъде са дошли: донесъл й ги бил пазачът, който я открил под онзи ясен столоват, [315] загъната в чудесен плат, а на ръката със халка.