Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Наситено кафяво, няма такъв цвят.
Лола Чика гледаше насмешливо Карме и чакаше отговор.
– Добре. Красиво кафяво. Като тъмния евкалиптов мед.
– На годините на баща ти е.
– Ами! Седем години и половина е по-млад.
– Тогава си вземам думите назад.
Господин Ардевол, въпреки чистката, гледаше недоверчиво и новите професори, и старите. Вече няма да си врат носа в неговите любовни истории, защото може би не ги знаеха, но сигурно ще му кажат движиш се по хлъзгав терен, приятелю. Феликс Ардевол никак не искаше да му се налага да дава изчерпателни обяснения на хора, които те гледат с иронична любезност и с мълчанието си ти дават да разбереш, че не са ти искали никакво обяснение. Докато един ден си каза: стига, не съм се родил, за да се измъчвам, отиде на Виа Лайетана65 и каза професор Монтелш, палеография.
– Кой казахте?
– Професор Монтелш, палеография.
– Монтелш Палеография – бавно написа комисарят. – Малкото име?
– Елой. Второто фамилно име...
– Елой Монтелш Палеография, имам цялото име.
Кабинетът на комисаря Пласенсиа беше мръсно маслинен на цвят, с ръждясал шкаф за документи и с портретите на Франко и Хосе Антонио Примо де Ривера66 на напуканата стена. През мръсното стъкло можеше да се види движението по Виа Лайетана. Но на господин Феликс Ардевол не му беше до гледки. Написа цялото име на доктор Елой Монтелш, чието второ фамилно име, изглежда, беше Сиурана, хабилитиран професор в Катедрата по палеография, също възпитаник на Грегорианския университет, който го гледаше кръвнишки при всяко негово посещение при доктор Боск по своите си дела, ами той в какво ли не би си заврял носа като едното нищо.
– А как бихте го определили?
– Каталонист. Комунист.
Комисарят подсвирна: я виж ти...
– А как е могъл да ни се изплъзне?
Господин Ардевол не каза нищо, защото въпросът беше реторичен и не беше разумно да отговори, че им се е изплъзнал чисто и просто поради полицейска некадърност.
– Това е вторият професор, за когото правите донесение. Странно. – Почукваше с молив по масата, сякаш искаше да изпрати съобщение по морза. – Защото вие не сте преподавател, нали? Защо постъпвате така?
За да разчистя пейзажа. За да мога да се движа, без да ме следят любопитни погледи.
– От патриотизъм. Да живее Франко!
Станаха повече. Станаха трима или четирима. Всичките бяха каталонисти и комунисти. Напразно всички те се позоваваха на безусловната си подкрепа на режима и възклицаваха: Аз, комунист?
Не им послужиха виковете „Да живее Франко“ пред комисаря, защото важното беше да работи без почивка затворът „Модел“, където прибираха отреклите се от род и родина, които не благоволяваха да приемат великодушните предложения на генералисимуса и на инат не искаха да се поправят. Целесъобразните донесения разчистиха кръга около доктор Боск, който нищо не разбра и продължаваше да снабдява с информация този отракан мъж, който, по всичко личеше, се възхищаваше от него.
За кратко време след арестите на професорите Феликс Ардевол за всеки случай престана да се мярка в университетския кабинет и ходеше в дома на доктор Боск, за голяма радост на Карме Боск.
63 Става дума за Гражданската война в Испания (1936–1939). – Б. р.
64 По време на авторитарния режим на ген. Франко (1939–1975) използването на испанския език е било задължително във всички сфери с изключение на битовото общуване. – Б. р.
65 На тази улица се намира Главното управление на полицията, добило печална слава по времето на франкизма. – Б. пр.
66 Испански политически деец, основател на партията „Испанска фаланга“ (1903–1936). – Б. р.
* * *
– Как си, красавице?
Момичето, от ден на ден все по-хубаво, винаги отвръщаше с усмивка и свеждаше поглед, така че очите й се превърнаха в една от най-вълнуващите загадки, които Феликс Ардевол трябваше спешно да разгадае. Почти толкова вълнуващи, колкото ръкопис на Гьоте без собственик.