Дяволският квадрат

Чапман не отговори. Очите й останаха заковани в екрана.

Изгледаха записа. Само картина, без звук. След експлозията на бомбата кадрите отново замръзнаха, но само за миг. Сякаш детонацията беше блокирала електрониката на камерите. После записът продължи и Стоун го изгледа докрай. Статуята на Джаксън изчезна в ярки пламъци и гъст облак синкавобял дим. Оградата от ковано желязо и оръдията от двете му страни се разлетяха като пера.

Стоун видя как собственото му тяло рухва в несвяст на влажната трева, а британският агент се надига и с олюляване започва да се отдалечава.

— Вашият човек изглежда наред — отбеляза той. — Разбира се, ако не броим избития зъб…

— Той е изключително здрав мъж — каза Чапман. — Но не пропусна да отбележи, че след сблъсъка с теб е изпитал чувството, че се удря в тухлена стена…

Стоун продължаваше да се взира в екрана. Жената и мъжът в костюма не се виждаха никъде. Забеляза тичащи хора. Полицейските коли и автомобилите на Сикрет Сървис рязко потеглиха — очевидно за да отцепят Блеър Хаус.

— Върни последните трийсет секунди, ако обичаш — обади се Стоун.

Тя натисна няколко клавиша и на екрана отново изплува експлозията. Стоун погледа известно време, после озадачено се облегна назад.

— Какво има? — попита Чапман и спря записа.

— Можеш ли да забавиш кадрите още малко?

— Ще се опитам. — Тя натисна още няколко клавиша и поклати глава. — Страхувам се, че това е всичко, което съм в състояние да направя.

Отново изгледаха видеото от начало до край, този път на максимално бавна скорост. Стоун проследи пътя на дебелака, който, преди да навлезе в парка, подмина двойка агенти на Сикрет Сървис със служебно куче.

— Доста е шишкав за човек, който спортува, нали? — отбеляза Чапман.

— Хората в анцузи невинаги са спортисти. Може би този просто е излязъл да се поразходи.

— След като казваш — съгласи се младата жена.

— Бомбата би могла да е скрита в неговия айпод.

— И аз си помислих същото — кимна Чапман. — С4 или семтекс. А може би и нещо още по-мощно. Но ако е така, в отломките около мястото на взрива трябва да има остатъци от тях.

— И да, и не. Да, айподът ще се пръсне на парчета, независимо дали е част от взривно устройство.

— Но това може да бъде установено — вдигна глава Чапман. — По обгорялата кутия, по деформираните части и така нататък.

— Имаш познания върху експлозивите? — обърна се да я погледне Стоун.

— Една от причините да бъда тук — обясни тя. — Три години поред бях по петите на група ирландци, които не вярваха, че ИРА е подписала примирие. И които се занимаваха с производството на взривни устройства. От тях научих много неща.

— Сигурно е така. — Стоун отново насочи вниманието си към монитора. — Той скочи в дупката…