![Град на стълби [City of Stairs - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/0/2/grad-na-stlbi-city-of-stairs-bg-download.jpg)
Град на стълби [City of Stairs - bg]
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-607-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на стълби [City of Stairs - bg]». Краткое содержание книги:
В този изтерзан град се появява Шара Тивани. Официално тя е дребен дипломат в посолството на Сейпур, бивша колония на Континента и негов настоящ господар. Неофициално тя е сред най-добрите шпиони на своята страна, дошла в Баликов да залови един убиец…
— Да, ама ми стана любопитно — казва Питри.
— Не е важно — повтори Нидаин.
— Просто не знаеш — казва Питри.
— Знам. Просто в момента не разполагам с необходимите ресурси. Не бих искал да дам неточна информация.
— Да бе — казва Питри.
Зигруд въздъхва тихо, което по неговите стандарти е израз на голямо раздразнение.
— Университетът има шест камери — казва Шара, — защото континенталите възприемат света като сърце с шест камери, всяка от които е дом на едно от първоначалните Божества. Потокът между Божествата ражда потока на времето, на съдбата, на всичко, което се случва, тоест е кръвта на света. Университетът е замислен като микрокосмос на това отношение. Тук студентите научават всичко за всичко или поне това са искали да внушат.
— Сериозно? — казва Питри.
— Да — казва Шара. — Но това не е оригиналната сграда на университета. Оригиналната е била изгубена през войната.
— След Примигването тоест — казва Нидаин. — Изчезнала е заедно с по-голямата част от Баликов. Нали?
Шара не му обръща внимание.
— Университетът е бил издигнат отново, като са използвали скици и картини отпреди войната. Искали да е съвсем същият като преди. Дотолкова, че съборили други оцелели стари сгради, за да построят университета с оригинален каменен материал. Искали да е автентичен, или най-малкото — казва тя и докосва нежно една газова лампа — максимално автентичен, но с някои съвременни удобства.
— Откъде знаете всичко това? — пита Питри.
Шара побутва очилата си.
— Какви специалности се изучават тук?
— Ъъ, предимно икономически — казва Нидаин. — Търговия, такива неща. Най-вече защото градът полага усилия да се превърне в значим финансов играч на световната сцена. Това е част от движението за Новия Баликов, макар че напоследък се появи съпротива, защото някои хора го разбират като модернизация. И са прави, между другото. На територията на университета постоянно има протести. Било заради Новия Баликов, било заради…
— Заради доктор Пангуи — довършва вместо него Шара.
— Да.
— Е — казва Питри, докато оглежда разсеяно вратите, — едва ли могат да преподават история.
— Така е — казва Нидаин. — Малкото история, която се преподава тук, е строго регулирана, благодарение на СР. Регулациите ги спъват на всяка крачка тук, в университета. Трудно им е да преподават наука и основна физика, защото много дълго време нещата тук не са функционирали в съгласие с физичните закони. И на някои места това все още е вярно.
„Разбира се — мисли си Шара, — как да преподаваш на хората наука, когато местният изгрев всяка сутрин нарушава законите на физиката?“
Зигруд спира. Вдишва шумно през носа, сякаш души, и поглежда към вратата вдясно. Като повечето врати в университета, и тази е от масивно дърво с прозорец от дебело стъкло в центъра. Няма табела или номер.
— Това ли е кабинетът на доктор Пангуи? — пита Шара.
— Да — казва Нидаин. — Той как?…
— Друг освен полицаите влизал ли е?
— Едва ли.
Въпреки това Шара прави физиономия. Знае, че и полицаите са достатъчни да объркат нещата.
— Нидаин, Питри, ще ви помоля да проверите всички кабинети и стаи в тази камера на университета. Трябва да знаем кои служители и преподаватели са били наблизо, както и какви са били отношенията им с доктор Пангуи.
— Сигурна ли сте, че такова разследване е наша работа? — пита Нидаин.
Шара го удостоява с поглед, който не е точно студен, по-скоро е изстиващ.
— Тоест, не искам да ви засегна, но… вие сте само КП, при това с временно назначение при нас — казва той.
— Да — казва Шара. — Вярно е. — Вади телеграма на малка розова бланка и му я подава. — И изпълнявам заповеди на градския губернатор, както ще видите сам.
Нидаин разгъва телеграмата и чете: